Но светлината не идваше единствено от северното сияние. Над билото на хълма се виждаше изкуствена светлина. Радарната станция. Самата сграда беше скрита; неконтролируемото плъзгане на самолета ги беше отдалечило на повече от миля от базата.
Но те нямаше да останат сами още дълго. На хоризонта се появиха две ярки бели светлини.
Сноумобили.
32.
- Идват - каза Еди. - Трябват ни оръжия. Кой може да се движи?
Полицаят се изправи с пъшкане, но все пак можеше да ходи. Другият агент на Интерпол се опита да стане, но се отпусна обратно с болезнено пъшкане.
- Добре - рече Еди на ченгето. - Ела с мен.
- И аз идвам - обади се Нина.
- Не - каза твърдо той и посочи Пробст. - Виж какво можеш да направиш с крака му. Ние ще им видим сметката, преди да успеят да се доберат до вас. - Той постави ръка на рамото на полицая. - Готов ли си?
Гренландецът беше съвсем младо момче, около двайсетте, и очевидно беше уплашен.
- Г-г-готов съм - заекна той.
- Всичко ще бъде наред - окуражи го Еди. Той посочи останките от опашката. - Ще отворим отделението с оръжията и ще убием всеки гадняр, който се спусне по този хълм. Как ти се струва? - Ченгето кимна. - Добре, да вървим.
Еди скочи на земята. Снегът беше изненадващо плътен, краката му потънаха само на няколко сантиметра, преди под тях да изскърца ледът. Той хукна нагоре по склона, вдигайки облаци от кристални снежинки с всяка крачка. Ченгето го последва.
Сноумобилите се приближаваха бързо към мястото на катастрофата. Еди подмина откъснатото крило. Миризмата на керосин изпълни ноздрите му. Пред него лежаха още отломки, върху девствената белота се виждаше кърваво петно. Той продължи да тича. Пред него изникна опашната секция...
Единият от сноумобилите се насочи към тях. Светлината на северното сияние ги беше разкрила.
Еди изруга, хвърли се на земята в изкопаната бразда и запълзя по разбития лед. Погледна назад към ченгето, което стоеше като вцепенено, докато фаровете не го осветиха.
– Залегни! - извика той. Полицаят се отърси от вцепенението си и скочи след него...
Откъм сноумобилите се разнесоха изстрели и куршумите разкъсаха гърдите и главата на младия мъж. Кръвта му опръска снега и той се строполи на земята.
Изпълнен с гняв, Еди се затича с наведена глава. Куршумите вдигаха малки гейзерчета от лед покрай него.
Полузаровената опашна секция не беше далеч. Вътрешността й беше тъмна, черна паст, оградена от остри метални зъби. Той вдигна един голям капак, който лежеше на земята, и хукна към сенките. Отворения край на корпуса беше затрупан със сняг, седалките се бяха струпали на куп - но по централната пътека беше сравнително чисто, а на края ѝ се намираше шкафа с оръжията.
Еди изпълзя върху пряспата. Вътре нямаше аварийно осветление, но северното сияние му осигуряваше достатъчно светлина, за да намери шкафа. Той натисна дръжката...
Вратата се отвори на сантиметър и се опря в нещо. Еди дръпна по-силно. Тя се огъна, но отново отказа да се отвори.
- По дяволите! - Той я опипа слепешком в мрака... и установи, че подът се е изкорубил точно пред шкафа.
Еди скочи върху него, опитвайки се да го изравни, но той беше доста твърд. През люковете нахлу ярка светлина - сноумобилът почти го беше достигнал. Откъм склона се разнесе ревът на друга машина, която се отправи към предната секция на самолета. На всеки сноумобил се возеха по двама мъже. Пасажерът на първия се наведе встрани с насочен пистолет...
И куршумите му направиха на решето откъснатата секция. Еди се хвърли на пода. Един куршум отскочи от рамката на седалката до него. Ярка светлина струеше през всяка дупка на корпуса.
Ако останеше на мястото си, беше мъртъв - щяха да го надупчат. Той пропълзя по корем през снежната пряспа, докато стрелецът продължаваше да дупчи корпуса. Осветяван от меката светлина на северното сияние, Еди се дръпна в сянката на корпуса, търсейки прикритие зад разкъсаните му краища.
Ревът на двигателя утихна до равно боботене. Стрелбата също спря. Еди рискува да погледне към нападателите си. Ако стрелецът презареждаше, това щеше да му даде няколко секунди за действие...
Не зареждаше. Дърпаше предпазителя на граната.
Еди скочи и хукна покрай корпуса, върху който издрънча нещо малко, но тежко...