На ъгловатото му лице се изписа странно изражение, което веднага я накара да съжали за лекомислието си. Тя се надигна и го погледна загрижено.
- Какво има, Еди?
Той седна до нея.
- Работата е, че... вече ходих на лекар.
- Какво? Кога?
- Преди два месеца. Проблемите се появиха след онази проклета зала с органа в пирамидата. - Нина си спомняше твърде добре древния капан в дълбините на пирамидата на Озирис, чиято цел беше да оглуши нарушителите с непоносимо силен звук. - Затова си взех час при специалист.
- Защо не ми каза?
Той сви рамене; не презрително, а някак примирено.
- Защото си мислех, че просто ще отмине. Преди винаги си е минавало от само себе си - както сама каза, доста взривове са избухвали край мен. Само че този път... не мина.
- Какво каза лекарят?
Той се изправи, отиде до кабинета и се върна с един кафяв плик.
- Да видим - каза той, изваждайки от него лист хартия.
- „Перманентна промяна на слуховия праг поради многократно излагане на вредни нива на шум... умерена сензорна загуба на слуха при високите честоти...” С две думи, слухът ми е прецакан.
Нина изведнъж изтръпна и цялото очарование от вечерта се изгуби.
- Завинаги ли?
Той я хвана за ръцете и я стисна успокояващо.
- Не съм напълно оглушал, а и той каза, че няма да се влоши повече. Просто няма да мога да чувам толкова добре като преди, като най-зле е при високочестотните звуци, като човешките гласове. Всъщност женските, най-вече.
Тя не знаеше как да реагира.
- О, Господи. Еди, това е...
Той се усмихна криво.
- Просто ако искаш да те чувам, ще трябва да ми намилаш с по-нисък глас.
На Нина въобще не й беше забавно.
- Защо не ми каза?
- Ами... знаеш ме какъв съм. Не мога да се примиря, че не съм на сто процента в нещо.
- Да, забелязала съм го. - Тя успя да се усмихне леко.
- Пфу. Но да, това ме накара да се замисля. Щом едно нещо тръгва да си заминава, какво ли следва после?
- Затова ли прекарваш толкова време във фитнеса? Бориш се с неизбежните опустошения на възрастта?
- Ей! - възрази той. - Трийсет и осем години не е старост. Освен това съм във върхова форма - ходя във фитнеса само за да не затлъстея от проклетото седене по цял ден в офиса. Трябва и ти да идваш с мен.
- Да не би да казваш, че съм надебеляла?
Той се престори, че я оглежда критично.
- Задникът ти е истинска красота. Освен това жените винаги изглеждат по-добре, когато са позакръглени.
- Значи наистина твърдиш, че имам дебел задник! - Те се спогледаха усмихнати, след което Нина отново стана сериозна. - Какво мислиш да правиш сега?
- Нищо не мога да направя. Не мога да вляза във форма с тренировки, както стана след като си счупих ръката - няма как да вдигам тежести с ушите си. Просто трябва да стоя далеч от силни шумове. - Той я погледна унило. - Какъв майтап - докторът ме попита дали през последните години съм се намирал в близост до силни звуци. Помислих си, Боже, откъде да започна? Под реактивен самолет, докато той излита, бягайки от избухваща електроцентрала, обстрелван от стелт с авиационни бомби...
Нина го потупа по рамото.
- Знаеш, че бих предпочела спокойния живот.
- Сигурно...
Тя изсумтя.
- О, Боже - наистина ти липсва екшънът, а?
- Не, не - възрази той. - Е, добре де, малко. Та нали това ми е работата?
- Може би, но ми се иска да не стигаш чак до такива крайности. Екзотични пътувания, невероятни исторически открития - подобни вълнения са ми достатъчни. Няма нужда да има и танкове и картечници! - Тя го целуна по бузата.
- През последните четири години ти се грижеше за мен във всичко, което преживяхме. Сега вече можеш да го караш по-леко. Заслужил си си го.
- Ами, добре... - Той и върна целувката. - Стига само да не става скучно.
- Ще се опитам да намеря златната среда. - Тя отново го целуна и се изправи. - Хайде да си лягаме. Мисля, че има доста вълнуващи неща, с които да се занимаваме там.
- Имам някакви идеи, но ти винаги ме наричаш „перверзник”, когато ти ги предложа! - Той тръгна след нея към спалнята, но телефонът му иззвъня. - Господи, кой ли е пък сега? - промърмори той, изваждайки го от джоба си. - Ало? А, бабче, здрасти. Мислех, че си си легнала. - Той се заслуша, потропвайки нетърпеливо с крак, докато баба му започна спокойно да обяснява какъв е проблемът. - Какво? Не, бабче, за филмовите канали се плаща допълнително. Затова не можеш да ги гледаш. Освен това бъди сигурна, че филмите на Грант няма да ти харесат.