Въпреки изстрелите, Нина се насили да продължи да превързва глезена на Пробст - но подскочи ужасена при звука от експлозията и вида на силещите се около опашната секция отломки.
Единият от сноумобилите продължаваше да се приближава към нея. Другият беше спрял на хълма; от него скочи един мъж, а водачът му даде газ и подкара след другарите си.
От Еди нямаше и следа. Дали беше влязъл в опашката?
Нямаше време да помисли за най-ужасната възможност. Мъжът от приближаващия се сноумобил откри огън.
- Господи! - изпъшка тя и се наведе. Куршумите вдигнаха снежни гейзери и надупчиха корпуса.
Другият агент на Интерпол извика уплашено, когато един куршум се заби в предната преграда. Той се надигна, изпълзя навън и побягна по леда.
- Не, почакай! - извика Нина, но вече беше твърде късно. Стрелецът забеляза отдалечаващата се фигура и извика на водача да подкара след него. От дулото на оръжието му блъвна огън...
Бягащият мъж се строполи върху снега и го окървави.
Сноумобилът зави обратно към самолета. Нина се сви до Пробст, отчаяно търсейки път за бягство, някакъв начин, по който да се защити. Но разбитият корпус на самолета не ѝ предлагаше никаква защита или укритие, а тя нямаше под ръка никакви оръжия...
Не, имаше. Нина протегна ръка към комплекта за оцеляване. Боядисаният в оранжево сигнален пистолет може и да не беше истинско оръжие, но си оставаше пистолет. Тя го зареди с една сигнална ракета.
- Никога няма да ги улучиш с това - предупреди я Пробст със слаб глас.
- Няма да се целя в тях - отвърна Нина през зъби. Тя вдигна глава и прецени разстоянието до мишената си. След това зачака подходящия момент.
Стрелецът отново обсипа корпуса с куршуми. Нина се присви, но не мръдна от позицията си.
Изчакваше...
Сега!
Тя дръпна спусъка.
Оставяйки след себе си опашка от червеникав пушек, сигналната ракета полетя към целта си - която не беше сноумобилът, а откъснатото крило, в което се намираше разбитият помощен резервоар за гориво.
Но не можа да стигне до него.
Нина беше надценила мощността на ракетата и не се беше прицелила достатъчно високо. Фойерверкът се приземи и над него се издигна пара, получена от топящия се сняг. Нина се наведе и потърси втора ракета, но докато зареждаше, вече знаеше, че сноумобилът е подминал крилото.
Беше пропуснала единствения си шанс.
Еди го преследваха.
Стрелецът бързо осъзна, че гранатата му не е убила никого във вътрешността. Сега обикаляше опашната секция с пистолет в ръка. По снега не се виждаха никакви следи, което означаваше, че плячката му е наблизо...
Еди чу хрущенето на стъпките му, които се приближаваха към кърмата. Той се беше свил от другата страна на високата опашка, без да може да помръдне - всеки звук би разкрил позицията му. А от такова разстояние залп от картечен пистолет би пронизал без проблем алуминиевата обвивка. Другият мъж дори нямаше нужда да го вижда, за да го убие.
Единственият му шанс беше изненадваща атака, когато стрелецът заобиколи опашката. Но Еди усещаше, че този ловец е предпазлив и едва ли щеше да попадне в толкова очевиден капан. Стъпките се приближиха и замряха. Човекът се ослушваше.
Еди се напрегна, готов за скок - но знаеше, че без отвличане на вниманието нямаше никакъв шанс да стигне до врага, без да бъде застрелян...
Нина зареди нова ракета. Но вече беше твърде късно - сноумобилът беше подминал крилото...
Изведнъж теренът се освети от нова светлина, по-ярка от северното сияние. Нина погледна изненадана между седалките - и видя как от съскащата ракета започваха да се разгарят пламъци.
Горивото!
То се беше разляло по хълма - и сега огънят се връщаше обратно по каналчетата към първоизточника...
Крилото се взриви, пръскайки метални отломки навсякъде. Експлозията разкъса двигателя, едното витло излетя въртейки се във въздуха - и се вряза в сноумобила. Тялото на водача остана без горната си половина, единствено ръцете му до лактите останаха вкопчени в кормилото. Останала без контрол, машината се заби в канавката и изхвърли втория мъж в басейна от горящо авиационно гориво.
Еди чу експлозията - и скърцането на ботушите на стрелеца, който се беше обърнал да види какво става.
Това беше неговото отклоняване на вниманието...
Той се хвърли с цяло тяло върху кормилото, блъскайки го силно в тялото на стрелеца. След това бързо заобиколи опашката и се хвърли върху залитащата фигура. Пистолетът гръмна - но куршумите се разлетяха встрани. Еди продължи атаката, нанасяйки силен удар в корема на мъжа.
Стрелецът се блъсна в очукания корпус. Еди се пресегна да грабне пистолета, но успя да хване само китката на мъжа. Противникът му стовари свободната си ръка върху тавата на англичанина. Втори силен удар в основана на врата го накара да падне на колене. Еди продължаваше да стиска китката на противника си, но усещаше как той извива дулото на пистолета към главата му...