Удари го отново в корема. Предвид неудобната му поза, ударът не нанесе кой знае какви щети, само изпъшкване и примигване - но това му стигаше.
Ръката му се плъзна по китката на мъжа към дръжката на картечния пистолет, намери показалеца му върху спусъка... и натисна, докато стрелецът се опитваше на наведе дулото надолу.
Оръжието, нагласено на автоматична стреба, изригна целия пълнител наведнъж. Куршумите се забиха в земята между двамата, срещайки огън и лед - както и олово с кожа, когато последният куршум разкъса ботуша на стрелеца и откъсна палеца му. Мъжът изпищя и се сви, докато кръвта бликаше от малката деветмилимитрова дупка.
Еди изтръгна от ръката му празния пистолет - и нанесе яростен удар в лицето на ранения мъж. Носът му се счупи, стрелецът падна по гръб. Еди се хвърли върху него, притискайки силно пистолета върху гръкляна му. Мъжът се опита да се освободи, плюейки кръв и удряйки лицето на Еди... но после дълбоко в гърлото му се чу някакво мокро изпукване. След едно последно бълбукащо поемане на въздух той застина неподвижно.
Стрелецът от другия сноумобил също си пое дъх за последен път в басейна от горящо авиационно гориво, преди пламъците да го погълнат.
Силата на експлозията събори Нина на пода. Присвила очи при неочаквания прилив на топлина, тя се опита да се изправи. Браздата в леда сега представляваше огнено езеро; основните резервоари на самолета се намираха в търбуха му и се бяха разкъсали, когато корпусът се разцепи на две, изливайки запалимата течност.
- Май вече няма защо да се притесняваме, че ще измръзнем до смърт - каза тя на Пробст, преди да осъзнае, че опасността изобщо не е отминала.
Вторият сноумобил се приближаваше. А при падането си тя беше изпуснала последната ракета.
Беше беззащитна.
Еди откри резервния пълнител в колана на мъртвия мъж. Той зареди оръжието и хукна покрай разбития корпус, забелязвайки червените стопове на оцелелия сноумобил да подминават горящите останки от крилото.
Водачът му се намираше далеч от обхвата на картечния пистолет. Трябваше да се спусне колкото се може по-бързо по хълма, за да успее да спаси Нина - но как?
Северното сияние се отразяваше в едно незасегнато парче от самолета, което лежеше на земята. Това беше една възможност...
Нина издърпа Пробст в пилотската кабина. Преградата нямаше да им гарантира кой знае каква защита, но беше по-добре от нищо.
Сноумобилът спря. Нина надникна предпазливо през вратата и забеляза една призрачна фигура да слиза от машината. Човекът държеше пистолет в дясната си ръка... след което бръкна с лявата в джоба си и извади нещо друго.
Граната.
- Ох, мамка му! - прошепна Нина и се оттегли в кабината, но тя нямаше солидна врата, която да се затваря, а само един лек, плъзгащ се панел. Никаква защита. Нина можеше да се измъкне пред счупения прозорец, но това означаваше да остави Пробст сам да посрещне смъртта. Пък и дори да го направеше, нямаше къде да избяга - на сто километра във всяка посока имаше единствено брулен от ветровете лед.
Мъжът пъхна пръста си в гривната на предпазителя и го издърпа...
След което се обърна назад, чувайки странен шум зад гърба си.
Еди летеше надолу по склона, яхнал откъснатия капак от самолета като шейна и виеше като банши. Изненаданият мъж започна да прехвърля гранатата и пистолета, опитвайки се да смени местата им, без да изпуска щифта на гранатата и да я взриви. Той вдигна пистолета...
Еди направи същото. Компактното оръжие блъвна огън. Куршумите зачаткаха по останките, които се намираха зад мишената му, но един от тях улучи и от бедрото на мъжа бликна кръв. Той изкрещя и инстинктивно пусна на земята всичко, което държеше в ръце, за да затисне раната си, и падна...
Върху собствената си граната.
Еди скочи от капака и прикри главата си с ръце.
- Граната! - изкрещя той.
Този път експлозията беше доста по-приглушена. По ръба на новия димящ кратер, който се появи в леда, изпопадаха късчета от злощастния стрелец.
Еди се изправи, заобиколи кървавото петно и се приближи до разбития корпус.
- Нина! Добре ли си? - Тя се появи на входа, изпълнена с облекчение и го прегърна. Той я целуна и видя Пробст в кабината. - Добре ли си? - Германецът кимна. - А другият?