Една широка рампа се спускаше към падината под основната сграда и преминаваше в пътека, прокопана до квад- ратна метална структура, която се простираше до основата на радарната станция и продължаваше в леда под нея. Пътеката водеше до две големи плъзгащи се врати.
- Това е асансьор - досети се тя.
- Голям асансьор - добави Еди.
- Много голям. Достатъчен да поеме цялото оборудване за бункер от Студената война... или Давид на Микеланджело, не мислиш ли?
- И то с лекота. - До плъзгащите се врати се забелязваше капак на люк. - Може би ще успеем да проникнем през него. Току виж имало стълба.
- А може просто, нали се сещаш, да използваме асансьора - каза тя, докато се спускаха по рампата.
- Това може да ни издаде. Виждаш ли? Изтънчен съм.
Двамата стигнаха до люка.
- Заключен ли е? - попита Нина, когато Еди опита дръжката му.
- Че кой ще се опита да влезе през него, Нанук от Севера? - Той започна да го дърпа силно, докато ледът, който го блокираше, не се натроши. След като го отвори, пъхна вътре пистолета.
Никой не ги чакаше. Входът водеше към аварийна стълба, която се спускаше паралелно с асансьора. Еди се вмъкна и стъпи на нея, но преди да започне да се изкачва, погледна през решетките надолу. Шахтата се спускаше в мрака, осветявана единствено от малки аварийни лампи.
- Дявол да го време! Колко ли е дълбока?
- Не знам, но според мен са построили бункера достатъчно дълбоко, за да издържи на ядрена атака... - Гласът ѝ секна.
- Какво има? - попита Еди, преди някаква форма на брачна телепатия - или усещане за неизбежното - му подсказа отговора. - О, за Бога! Искаш да слезем долу, нали?
- Когато американските военни са ти построили някакъв вид миниатюрен NORAD, защо да не се възползваш от него? Каквото и да правят семейство Коил, то сигурно започва оттук.
- Това си е доста дълго спускане.
- Ами бихме могли да използваме асансьора...
Еди изсумтя неодобрително, след това се хвана за стълбата.
- Добре де. Но за Бога, гледай да не се подхлъзнеш. - Той започна да се спуска надолу, подметките му затракаха по металните стъпала.
Нина го последва. В началото спускането беше лесно, но след няколко минути мускулите я заболяха - а дъното на шахтата не изглеждаше по-близо.
- Току-що ми мина една депресираща мисъл.
- Да, точно това исках да чуя - отвърна Еди. - Каква?
- А ако са изкопали бункера в земята? На места гренландската ледена покривка достига до три километра.
- Ако ще трябва да слизаме по трикилометрова стълба - предупреди я той, - направо те хващам и те мятам долу по бързия начин!
- Ами не мисля, че ще е чак толкова - каза тя. Но въпреки това все по-често поглеждаше надолу, с надеждата, че ще забележи дъното.
То се появи след около пет минути - все още далеч, но поне слабо осветеният сивкав под се виждаше накрая на поредицата светлини. Гледката ги стимулира и те започнаха да се спускат по-бързо.
Най-накрая стигнаха до дъното. Еди слезе върху поредното мостче и тръгна към люка, който се виждаше в края му. Истинското дъно на шахтата се намираше на около два метра под тях - бетонен блок, покрит със заледена вода. Докато Нина слизаше зад него и разтръскваше с облекчение ръцете си, той открехна металната врата.
От другата ѝ страна имаше още сив бетон. Посрещна го полъх от топъл въздух; нататък продължаваше широк коридор, осветен от флуоресцентни лампи. Люкът се отваряше в ниша от едната му страна, затова Еди нямаше видимост по дължината на коридора. Той махна с ръка на Нина да не мърда, извади пистолета си, пристъпи напред и надникна зад ъгъла.
Коридорът беше дълъг около десетина метра. На края му имаше метална врата, боядисана в тъмнозелено. В една по-голяма ниша на противоположната страна имаше бюро с лъскав лаптоп, в ярък контраст с тромавото му обкръжение, остатък от Студената война. Един индиец убиваше времето по абсолютно същия начин, като всеки отегчен чиновник в офис: сърфираше в интернет.
- Има един мъж - прошепна Еди на Нина - и една грамадна врата. Намерихме бункера. - Той стисна здраво пистолета си. - Чакай ме тук.
Той погледна дали мъжът е все така заплеснат в компютъра, след което се плъзна зад ъгъла и тръгна бързо по коридора. Пазачът щеше да забележи всеки момент нарушителя...