Но все пак беше ясно кои съкровища се струваха най-ценни на семейство Коил. В средата на фантастичната изложба беше поставен сандъкът от Криптата на Шива. Той беше затворен, но след като повдигна капака, Нина откри, че каменните плочи са все още вътре. Несъмнено древните текстове вече бяха сканирани, преведени и анализирани от Кексия. Семейство Коил разполагаха с всичко, от което се нуждаеха, за да разпространят собствената си изопачена интерпретация на посланията на техния бог.
Тя отстъпи назад.
- Намерихме всичко - сега просто трябва да се погрижим да бъдат върнати по местата си.
- Първо трябва да спрем заглушителя - каза Еди.
- Това е по твоята част. По-добре да тръгваме. - Те излязоха от бункера и тръгнаха към мястото, където бяха оставили изпадналия в безсъзнание пазач. - Макар че изобщо не умирам от желание да се качвам по онази стълба.
Еди й се усмихна уморено.
- Трябва да призная, че и на мен започна да ми допада идеята да използваме асансьора...
Но някой вече ги беше изпреварил.
Вратите на единия асансьор се плъзнаха встрани и разкриха Зак и Тандон. Двамата мъже насочиха пистолетите си към тях, сложили показалци на спусъците.
Нито Еди, нито Нина вдигнаха оръжията си. Те замръзнаха на място.
- По дяволите - промърмори Еди.
- Пуснете оръжията - каза Зек и леко се усмихна, когато те се подчиниха. - Наистина си невероятен, Чейс. Какво трябва да направи човек, за да те убие?
- Куршум в главата ще свърши работа - каза Тандон и ритна встрани оставените на пода картечни пистолети. После притисна дуло към слепоочието на Еди. Англичанинът се напрегна, Нина шумно си пое дъх. - Но... Господин Коил иска да ви види преди това.
- Какви сме късметлии - каза Еди, когато пистолетът се отмести от главата му. - Как е разбрал, че сме тук?
Зек кимна към лаптопа.
- Има уебкамера, свързана със стаята на охраната. Щом видях, че пазачът не е на мястото си, превъртях записа - и ето ви и вас.
- Размърдайте се - заповяда Тандон. - Влизайте в асансьора.
Подемникът представляваше широка квадратна платформа, оградена от парапет, но без стени. Нина и Еди неохотно се качиха в нея. Докато индиецът ги държеше на мушка, Зек довлече изпадналия в безсъзнание пазач в асансьора. Когато всички бяха вече вътре, Тандон натисна един бутон и вратите се затвориха с дрънчене. Двигателите нададоха вой и асансьорът започна своето дълго пътуване към повърхността.
Пътуването им приключи при най-долния етаж на панелната сграда. Други двама въоръжени мъже ги чакаха при отворените врати. Единият подхвана пазача и го отнесе някъде, докато Зек и Тандон избутаха Нина и Еди навън.
- Нагоре по стъпалата - рече Зек, сочейки към стълбището.
Изчистеният военен стил на долния етаж отстъпи пред много по-високотехнологична среда. Цели два етажа от старата радарна станция бяха изтърбушени и превърнати в масивни бази данни, редове от компютри, които обработваха информация.
- Господи - каза Еди, докато продължаваха да се изкачват. - Всичко това - само за да могат да играят „Тетрис”?
- Това е част от плана им - осъзна Нина. - Прамеш каза, че има архиви, в които съхранява цялата информация, за да не бъде изгубена, когато цивилизацията се сгромоляса. Това сигурно е един от тях. Той записва всеки бит информация, който минава през интернет.
- Да, защото точно от това ще има нужда светът след апокалипсиса - забавни домашни животни и порно.
- Убедена съм, че много внимателно ще се подбере кое ще оцелее и кое „случайно” ще бъде изгубено за историята.
Зек ги изгледа странно.
- Какво искате да кажете с тоя апокалипсис?
Нина и Еди се спогледаха.
- Докато са обсъждали плана, ти си бил в кенефа, а? - попита го Еди. - Или пък просто са пропуснали да ти кажат тази част?
- Казано ти е всичко, което трябва да знаеш - рече твърдо Тандон на Зек, докато продължаваха да се изкачват по стълбите. На следващия етаж очевидно се намираха жилищните помещения; следващият беше същият, но обзаведен по-скъпо - дори в Арктика семейство Коил отказваха да се лишат от удобствата на богатия живот.
Стълбището свършваше тук, но щяха да продължат да се изкачват. Нина и Еди бяха отведени по един къс коридор до друга вита стълба, която водеше през средата на сградата до гигантския купол. Тя ги преведе през един индустриален етаж, в който големи - и съдейки по вида им, останали от епохата на Студената война - електрически трансформатори жужаха застрашително. Някога те бяха захранвали гигантската радарна антена; сега осигуряваха енергия за гигантското кълбовидно светлинно шоу, което беше заело мястото ѝ.