- Не ни е необходимо - каза Коил. - Вероятността за започването на глобална ядрена война е само четирийсет и три процента... но има деветдесет и девет процента вероятност, че финансовите и търговските мрежи, които са от жизненоважно значение за съвременната цивилизация, ще се сринат. Ефектът ще бъде същият. - Той зае позиция пред виртуалното управление. - Вие сте историк, доктор Уайлд. Но това ще бъде краят на историята. Началото на една нова ера. Нашата нова ера. Просветена... пречистена. Новата Сатя-юга.
По новинарския канал се виждаше как техниците разчистват сцената. Камерата се завъртя към входа, от който започнаха да се появяват официалните лица. Проблясващите светкавици осветиха района като прожектори.
- Излизат - рече възбудено Ванита и хвана ръката на съпруга си.
Той я отмести встрани.
- Ванита, любов моя, искам да напуснеш платформата, за да мога да управлявам спокойно виманата. Наистина ще бъде жалко, ако ме бутнеш и аз накарам самолета да катастрофира, преди да е стигнал целта си. - Тя се подразни от прикрития му сарказъм, но слезе по стъпалата до кръглото мостче, където застана до Тандон.
Коил вдигна и двете си ръце, застина за момент като диригент пред оркестър... след това размърда пръсти, сякаш хваща невидими ръчки. Картината от камерите рязко се наклони, когато стелтът направи вираж. Изкуственият хоризонт повтори движението и на екрана се появи зелена линия, показваща курса до президентската резиденция.
В дъното на екрана се появи текст. ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 04:02. И започна обратното броене: 04:01, 04:00, 03:59 . . .
34.
Нина ужасено гледаше на екраните как индийските президент и премиер се отправят към сцената.
- Ако го направиш, милиони хора ще умрат - и голяма част от тях ще бъдат от собствената ти страна!
- Те ще се преродят със следващия цикъл - каза Коил, без да сваля поглед от картината на летателния апарат. - И ще се родят в един по-добър свят.
Тя нямаше какво да отговори. Коил вярваше в убежденията си и Нина не знаеше с какви думи да промени намеренията му. Само действията биха помогнали в случая.
- Трябва да го спрем - прошепна тя на Еди.
- Да, това го разбрах. - Ако успееше да стигне до горната платформа, можеше да прекъсне полета на самолета, като избута Коил встрани, поеме виртуалния контрол и го разбие на някое отдалечено място - или поне щеше да го накара да се върне в орбита, докато световните лидери отново се приберат в сградата.
Само че стигането до платформата беше проблем. Там имаше трима въоръжени мъже, които щяха да го спрат.
Освен ако не ги редуцираше до двама...
- Ти си босненец, нали? - попита той Зек с почти разговорен тон, за голяма изненада на наемника. - Страната ти е почни наполовина християни и мюсюлмани, нали?
- Да - отвърна Зек подозрително. - Защо?
- Ами тази част от света има... да го наречем проблеми между различните етнически групи. Сега може и да се е поуспокоила, но това отново ще разгори страстите. - Той посочи към семейство Коил, които не сваляха погледи от големите екрани. - Шефовете ти току-що казаха, че това е целта им.
- Това не е моя грижа - отвърна Зек, но тази мисъл, изглежда, беше започнала да го притеснява.
- Но ще бъде грижа на жена ти и сина ти. Нали каза, че те живеят в Сараево. Това градче не е точно в списъка с места, които се асоциират с мир, хармония и добро прекарване. - Изражението на босненеца се вкамени. - Те ще умрат. А ти ще си помогнал за това.
Ванита ги погледна гневно.
- Достатъчно! Зек, заеми се със задълженията си. - Тя се обърна към пазача и посочи с пръст Нина и Еди. - Ти. Убий ги.
Пазачът мина покрай Зек и вдигна пистолета си, но Тандон го възпря.
- Моля ви, позволете на мен. - Той се усмихна студено. - Отдавна чакам този момент.
- Добре - отвърна Ванита. - Но нека стане бързо.
Еди погледна към Зек.
- Последен шанс синът ти да се гордее с теб.
Тандон се приближи, прибра пистолета си в джоба... и зае бойна поза.
- О, ще стане бързо - увери той Ванита, - но няма да е безболезнено.
- Добре - рече тя. - Действай. - Броячът на екрана показваше три минути.
Тандон пристъпи напред. Нина хвана ръката на Еди...
И Зек застреля пазача в главата. Кръв и мозък оплискаха купола.
Еди бутна Нина на пода и се наведе, за да даде шанс на Зек да стреля по Тандон. Трупът на пазача се свлече на пода. Пистолетът му се плъзна надолу по витата стълба и спря в подножието ѝ.