Зек стреля отново - и Тандон отскочи, извивайки се встрани. Куршумът го пропусна на сантиметър. Зек отново стреля, но индиецът се хвърли под перилата, хващайки се за ръба на стълбата и увисвайки под нея. Еди чу тихо потракване; без никакво усилие Тандон се придвижваше на ръце по подкрепящото скеле. Зек отстъпи назад в очакване на атаката.
Еди мина пред Нина. Ванита отстъпи назад, но той не ѝ обърна внимание, а бързо се изкачи по витата стълба към горната платформа.
- Здрасти - каза той на Коил. Лицето на милиардера пребледня от страх. - Може ли да си поиграя?
Нина скочи на крака, стисна юмруци и се нахвърли върху Ванита. Макар и да не беше експерт в ръкопашния бой, тя все пак беше тренирала достатъчно със съпруга си, за да нанесе един хубав удар - и този път изпита особено удоволствие. Ванита се обърна и побягна, а Нина хукна след нея по мостчето.
Тандон се появи за миг на мушката на Зек. Той стреля, но индиецът вече се беше навел с бързината на змия. Босненецът наведе дулото и стреля в пода. Четирите куршума пробиха дупки в метала - но Тандон беше твърде бърз. Той се хвана за скелето и с едно бързо акробатично движение преметна краката си над перилата и нанесе силен удар в корема на Зек. Наемникът беше отхвърлен назад и се блъсна в противоположния парапет...
Който поддаде под тежестта му и Зек полетя надолу с главата напред. Вратът му изхрущя ужасяващо. Отчупената част от парапета се стовари до него.
Коил отстъпваше назад, докато не стигна до края на платформата и се сви от страх. Картината от Делхи, която се излъчваше на големия екран, рязко се наклони - след като вече не получаваше контролни сигнали, дронът се завръщаше към първоначалната си орбита.
- Ти... не можеш да спреш...
Еди го удари силно в лицето. Койл се завъртя, преметна се през перилата и се стовари на долното мостче; гладката му кожа беше обезобразена от кръвта, бликнала от разцепените устни.
Еди избърса юмруците си в палтото, приближи се към центъра на платформата и вдигна ръце.
- Така, да видим как работи това чудо... - Той протегна пръстите си, както беше виждал да прави Коил, и пробно наклони едната си длан. Хоризонтът на екрана последва движението му. - Да! - Той огледа светлините на града, в търсене на някое място, където да е безопасно да разбие дрона.
И през двата екрана премина черна линия. Река.
- Я да вземем да цопнем - каза той, накланяйки едната си ръка напред, сякаш управляваше въображаем джойстик. Дронът започна да се спуска.
Тандон изтича да помогне на Коил, но милиардерът изкрещя:
- Не! Отивай горе! Спри Чейс!
Нина настигаше бързо Ванита, която се опитваше да тича на шестсантиметрови токчета.
- Довлечи си задника тука! - изкрещя тя. Бяха направили пълна обиколка на мостчето и стигаха до отчупения парапет. Ванита скочи през отвора и се приземи до Зек.
Нина скочи след нея, готова да я удари с юмрук - но Ванита успя да изпълзи по-далеч. Нина се приземи, претърколи се и скочи на крака...
И видя, че Ванита се е устремила към картечния пистолет на убития охранител.
Тя се хвърли към нея, събори я малко преди да стигне пистолета и се хвърли отгоре ѝ.
Изображението на реката се приближаваше - но Еди беше принуден да зареже управлението, защото Тандон тичаше към него. Дронът бързо се върна на безопасна височина.
Еди и Тандон започнаха да се обикалят. Англичанинът сви юмруци. Тандон също вдигна ръце, прилепил плътно пръсти като острие на брадва - но изведнъж на лицето му се изписа триумфално изражение - той си спомни, че има пистолет. Бръкна да го извади...
Но не откри нищо в празния си джоб. Пистолетът беше паднал докато висеше на мостчето.
Еди се хвърли към него и замахна към челюстта му.
Индиецът отметна глава назад и ударът засегна само брадичката. Той сграбчи Еди и го завъртя, като едновременно с това заби лакът в главата му и болезнено изви рамото му.
Еди залитна и се обърна с лице към врага си - но гърдите му изхрущяха от силния ритник. Той отстъпи назад...
И падна от платформата.
Също като Коил се приземи на металното мостче - но за разлика от софтуерния могул падането му не свърши там; той се претърколи под парапета и падна още три метра надолу, приземявайки се върху пода на залата. Остана да лежи по гръб, изпитващ пронизваща болка в раменете и гърдите, задъхан.
Нина сграбчи Ванита и ѝ нанесе удар в бъбреците. Ванита изпищя, замахна с едната си ръка - и удари Нина по бузата с пръстена си. С пламтящо от порязването лице, Нина отстъпи назад, а към очите ѝ се насочиха хищнически присвитите нокти на индийката.