- Ще те чакам вътре - каза Нина с усмивка, влизайки в спалнята.
Еди я изпрати с примирен поглед.
- Не, бабче, не - със сигурност не ти трябва да гледаш точно тези канали! Лягай си, чу ли? Да, да, ще се видим утре. Добре, бабче, лека нощ. Чао. - Той прекъсна разговора. - По дяволите! Дори в собствената си къща нямаме време за нас.
- Само още два дни и най-накрая ще се отдадем на приятна, спокойна почивка - увери го тя.
Както беше предположила, Нина прекара голяма част от следващия ден в разговори по телефона. Изложбата „Съкровищата на Атлантида”, която показваше множество древни артефакти, открити от Агенцията за световно наследство в потъналите руини на Атлантида, щеше да започне четиримесечно турне в шестнайсет града на четиринайсет държави. Въпреки че беше прехвърлила част от организационните въпроси на Роуън Шарп и няколко други хора, за директора на АСН оставаха твърде много задачи, които, честно казано, я изтощаваха.
- О, Господи — въздъхна тя, разтърквайки очи след приключването на един особено продължителен разговор. - Следващият път, когато се наложи да си имам работа с тайните служби, просто направи едно анонимно обаждане и им кажи, че съм комунист или нещо подобно, за да ме вкарат в черния си списък и повече да не се налага да се разправям с тях!
- Много проблеми? - попита Еди, който седеше на един стол, вдигнал краката си на бюрото, докато я чакаше да приключи с разговора.
- Точно. Интерпол предложи ООН да увеличи охраната на изложбата, защото всички ги е подгонила параноята след кражбата на Давид на Микеланджело, но сега пък градският съвет на Фриско се оплаква, защото не искат да плащат допълнително за това и на всичкото отгоре тайните служби изпадат в истерия, защото трябва да проверяват всички новоназначени. Освен това от кабинета на кмета не спират да добавят хора към ВИП списъка, понеже очевидно всички искат да се срещнат с президента, а „мъжете в черно” трябва да проучат и всички нови гости. И незнайно защо са решили, че аз съм виновна за това.
- Не е лесно да си на върха.
- Много си прав. Сега свали краката си от бюрото ми. - Нина впери поглед в дразнещите крайници, докато те не се озоваха на пода. - Готово ли е всичко?
Той кимна.
- Полетите и хотелът са потвърдени, а Лола ще донесе докладите от Египет, които искаше да провериш. Освен това ми каза, че има нужда от по-високо ниво на достъп, за да ги вземе. Египетското правителство предпочита някои неща да останат секретни. Държи ги на сигурно място.
Тя направи кисела физиономия.
- Единственият начин това да стане преди да излетим утре е да отида и да увисна на главата на отговорника по безопасността, докато не подпише. Тя може да използва моето разрешително, знае кода.
- Боже, ти дори на мен не позволяваш да използвам кода ти.
- Тя ми е лична асистентка, не съпруг. За съвсем различно доверие става въпрос. - Тя се усмихна на преувеличената обида, която се изписа на лицето му. Телефонът и иззвъня. Тя вдигна. - Здравей, Роуън! Върна ли се в Сан Франциско? Носиш ли цветя в косите?
Еди видя, как усмивката и постепенно увяхва, докато слуша приятеля си.
- Ще изчакам - каза той и отново вдигна краката си на бюрото.
Нина раздразнено махна с ръка да ги свали.
- Добре, ще говоря с тях - каза ядосано тя. - Ще се видим утре там. Чао. - Тя затвори и зарови лице в шепите си. - Уф!
- Проблеми?
- Разбира се. Кметът отново е променил списъка с ВИП гостите. Което означава, че до пет минути тайните служби пак ще ми се обадят, за да ми трият сол на главата.
- Искаш ли да им кажа, че си комунистка?
- Не ме изкушавай.
- И все пак - каза Еди успокояващо, - мине ли утре, си измиваш ръцете и спираш да се тревожиш. Просто трябва да хванеш самолета за Фриско, да им покажеш нещата от Атлантида, да се срещнеш с президента... и после да се върнеш към онова, което наистина обичаш - да изкопаваш разни стари джунджурии от земята.
Сега беше неин ред на го погледне обидено.
- Ха ха. Макар че наистина ще бъде добре да се позанимавам с малко истинска археоложка работа. - Тя погледна към стъклената витрина в ъгъла. - Може пък най-накрая да успея да открия откъде се е появил Принс.
Еди се ухили и се приближи до витрината.
- Принс. Всеки път ме кара да се смея. - Той се взря в малката виолетова фигурка, която беше поставена вътре. Статуетката, издялана от странно оцветен камък, беше открита в пирамидата на Озирис, но не приличаше на нито един познат артефакт от древен Египет и дори след продължилите пет месеца анализи никой в АСН нямаше ни най-малка представа за произхода му. - Знаеш ли какво, дай ми един пробивен чук и ни остави десетина минути насаме и аз ще измъкна от него всичко, което знае.