Когато командите започнаха да се появяват на гигантската видеостена, Нина осъзна какво прави. Играта почти бе свършила - и милиардерът се опитваше да промени крайния резултат.
- Еди! - извика тя с дрезгав глас. - Той заключва управлението! - Така дори без никой да го управлява, дронът щеше да продължи да изпълнява мисията си.
Еди скочи, но знаеше, че докато стигне до платформата, Коил вече ще е приключил с работата си. Трябваше му по-бърз начин да го спре. Да го застреля - но пистолетът на охранителя не се виждаше никъде.
Което му оставяше само една възможност...
Той стъпи върху гърдите на Тандон, стисна здраво металния прът и го измъкна от гърдите на мъртвия мъж. Завъртя се и нанесе силен удар върху повредената рамка...
Ударената алуминиева подпора се счупи на две. Това веднага се отрази на останалата част от структурата; тежестта на видеостените караше хоризонталните подпори да се чупят една след друга. Еди побягна от падащите към него екрани, които се разбиха на пода и пръснаха на всички страни искри и късчета стъкло.
Повредата достигна до върха на купола. Образите на двата големи екрана се изкривиха, проекторната платформа се разклати, едната й половина се откърти и тя се залюля със скърцане над Коил. Той вдигна глава нагоре...
Платформата се откъсна. Прелетя около девет метра, преди Коил да успее да изпищи стреснато, след което го размаза върху пода.
Нина присви очи.
- Предполагам, че човек наистина може да бъде смазан от информацията.
Еди се приближи към нея.
- Исусе! Добре ли си? Приличаш на ухапана от вампир!
Нина го погледна объркано, докато не се хвана за врата и не осъзна, че Ванита е разкъсала кожата ѝ с ноктите си. Тя избърса кръвта.
- Да, но трябва да...
Прекъсна я силен трясък. От стълбите се носеше пушек. Пропукването и съскането от трансформаторите се засилваше. Все повече екрани започваха да потреперват.
- Това не ми харесва - промърмори Еди. Той вдигна глава към купола. Двата големи екрана бяха празни - нямаше как да разбере колко близо до целта е стигнал дронът. - Ела!
Той хукна към платформата, Нина го последва. Стигнаха на горното ниво и откриха, че Коил е още жив и стене тихо под проекторната платформа.
- Как да спрем самолета? - попита го настоятелно Нина.
Въпреки болката си, Коил успя да се усмихне.
- Не можете - изпъшка той и от устата му бликна кръв. - Той лети на автопилот. След по-малко от две минути ще настъпи краят на Кали-юга...
35.
На гърдите на Коил, върху сакото му „Неру”, се беше разляло голямо петно от тъмна кръв. Еди заби петата си в него и индиецът изкрещя.
- Кажи ни как да разблокираме управлението!
- Не - изпъшка Коил, след като Еди отслаби натиска.
- И без това няма да живееш още дълго, но аз мога да превърна последните ти секунди в ад.
- Това... няма никакво значение. Аз ще се преродя в златната епоха...
- Като торен бръмбар, ако на тоя свят има някаква справедливост. - Осъзнавайки, че Коил е готов да умре за плана си, той го удари още веднъж и се обърна към Нина. - И какво ще правим сега, по дяволите?
- Не знам - отвърна тя, оглеждайки отчаяно активните екрани. Може пък Коил да беше направил някаква грешка, оставяйки им някакъв начин да отклонят дрона. Но не откри нищо, което да им помогне...
Погледът ѝ се върна към един от екраните. На него все още вървеше предаването на живо от президентския дворец. Британския премиер се ръкуваше с домакините си. Очакваха се само още няколко държавни глави, като последен беше президентът на Съединените щати, и тогава всички щяха да се намират на мястото, което щеше да бъде атакувано от дрона...
- Питър! - възкликна тя; присъствието на британския премиер ѝ напомни за един от членовете на антуража му. - Можем да се обадим на Питър Олдърли; той ще ги предупреди!
- Ами да, бихме могли - рече Еди, - ако имахме номера му. И телефон.
- Но ние имаме телефон. Стига да си спомня как се работи с него... - Тя си припомни малкия инфотариум в Индия, след което вдигна ръка, сякаш държеше невидима слушалка и я притисна към ухото си.
Нищо не се случи. Екраните останаха непроменени.
- По дяволите!
Еди я погледна недоверчиво.