- Сега не му е моментът да играеш на шарада!
- Видях го в Бангалор - това е един вид витруален телефон. - Тя се приближи до тясната поставка, в която бяха монтирани сензорите за движение и опита отново, този път по-бавно, подчертавайки всяко движение...
Екраните се промениха, върху образите се появи клавиатура.
- Да! - извика тя. - Какъв е номерът?
- Откъде, по дяволите, да знам какъв е номерът на Олдърли?
- Не неговия номер - на Мак! - Тя вдигна другата си ръка с протегнат показалец; щом сензорите засякоха върха на пръста й, върху виртуалната клавиатура се появи светъл кръг.
Еди бързо изреди цифрите, а Нина почукваше във въздуха, за да ги набере на виртуалната клавиатура.
- Дано не е забравил да си зареди телефона.
Появи се анимираната икона „Свързване”... но като че ли нищо не се случваше. Нина и Еди се спогледаха разтревожено - и в този миг от тонколоните над главите им се разнесе кухо съскане. Още един напрегнат миг и под купола отекна сигналът за звънене. Два, три пъти...
- Ако краят на света настъпи, защото сме били прехвърлени на гласова поща, ще бъда ужасно нещастна - промърмори Нина. - Хайде, Мак, вдигни...
Чу се изщракване, а след него познатият глас, леко озадачен, че му звънят от непознат номер.
- Ало?
- Мак! - извика Нина. - Слава Богу! Това сме ние, Нина и Еди!
Фонът от шумове подсказваше, че той се намира в голяма зала, ясно се чуваше жуженето на множество разговарящи хора.
- Какво става? Мислех, че сте в Гренландия?
- Там сме - отвърна Еди, - но в Делхи е на път да се случи голяма беля! Коил е изпратил един безпилотен самолет, натоварен с експлозиви, на самоубийствена мисия към срещата на Г-20 - и той вече приближава! Трябва да ги разкарате оттам!
За миг настъпи мълчание. След това се чу силен вик:
- Питър!
- Какво има? - извика в отговор Олдърли.
- Имаме ситуация. Веднага ела тук! Кит, ти също.
- Къде сте? - попита Еди.
- В Раштрапати-Бхаван - разправяме се с шефа индийската служба за охрана.
- Много удобно.
- Не съвсем - той не вярва, че семейство Коил могат да представляват заплаха.
Нов глас: Кит.
- Какво става?
Мак набързо обобщи ситуацията пред другарите си.
- Чейс - рече Олдърли, - тези данни достоверни ли са?
- Директно от устата на тоя задник - каза му Еди и хвърли един бърз поглед към Коил. - Не знам след колко време ще удари кота нула, но е по-малко от деветдесет секунди. Трябва да евакуирате всички - или поне да ги прикриете.
- Еди! - каза напрегнато Нина, сочейки новинарската емисия. На екрана президентът Коул излезе от двореца и тръгна по червения килим, за да се срещне с индийските държавни глави. След като всички лидери от Г-20 бяха пристигнали, те щяха да се съберат за групова снимка... и да се превърнат в най-ценната мишена на планетата.
- Мамка му! - каза Еди. - Мак, разкарай ги оттам! Веднага!
- Работим по въпроса - каза Мак. От говорителите се разнесе глухо изпукване, когато той прекъсна връзката.
- Вече е твърде късно - обади се Коил от пода. - Не можете да го спрете.
Единственото, което оставаше на Нина и Еди, беше да наблюдават новинарската емисия, докато световните лидери започваха да се събират за снимка.
Мак и Олдърли се втурнаха през претъпканата зала, а Кит ги следваше толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата. Повечето от гостите бяха високопоставени индийски политици и държавни служители, останалите бяха дипломати и официални лица от другите държави, които бяха поканени на срещата.
Но тримата се интересуваха само от един човек. Забелязаха едрия мъж с прошарена брада близо до вратите, които водеха до просторния двор, където се бяха събрали лидерите.
- Господин Верма! - извика Олдърли, разблъсквайки група руски делегати, за да стигнат до него.
Аривали Верма, шеф на индийското разузнавателно бюро, прекъсна раздразнен разговора си с китайския си колега.
- Господин... Олдърли, нали? - Той разпозна високия, по възрастен мъж, който вървеше до него. - Полковник Маккримън? Какво има?
- Ще бъде извършено терористично нападение - каза бързо Олдърли. - Трябва да отведем делегатите на сигурно място.
- Какво? - Верма погледна към един от подчинените си, който стоеше наблизо. Слисаното изражение на лицето на човека му подсказа, че той не е чул нищо подобно в слушалките си. - Откъде научихте за това?
- Има ли значение? - сопна му се Мак. - Просто евакуирайте двора!