— Това ли е планът ти? — попита ужасената Нина. — Ще разбиеш самолет на мястото на срещата?
— Нямаш никакъв шанс — рече Еди. — Двайсет световни лидери на едно място, включително американския, руския и китайския президент? Ако над Делхи прехвърчи дори някое шибано врабче, към него ще бъде насочена ракета.
— Това е Делхи — каза Коил и кимна към екраните. — Безпилотният ми самолет обикаля на автопилот петнайсет километра западно от Раштрапати — Бхаван. Никой не знае, че е там.
— Имаш самолет тип стелт? — попита недоверчиво Еди.
— Акциите във военни самолетни компании си имат и своите предимства. Стелт-технологията дава голямо поле за проучвания. Аз имам достъп до тези проучвания и съм ги използвал по-добре от който и да е правителствен проект.
Нина си спомни какво беше видяла в двореца на Коил.
— Чакай малко, онзи твой самолет — тъмносив, с перка на гърба, със странен вид?
— Да. Провеждах му тестови полети през нощта. — Коил вдигна ръка с изпъната длан и я наклони на ляво; картината от въздуха повтори движението. — Малко трябва да се свикне с това, но съм усъвършенствал управлението. Жалко, че ще бъде само за една нощ. Забавно е. — Той свали ръката си. След миг хоризонтът отново се изравни. — Както сами виждате, когато не го управлявам, автоматично се връща към настройките по подразбиране, които в този случай са полет по резервен маршрут. Когато обаче прелети покрай определена точка, се включва друга програма.
— Полет на камикадзе — предположи Еди.
— Правилно. Дори и комуникациите да прекъснат, той ще продължи да изпълнява мисията си. Но за максимален ефект е необходимо прецизно изчисление на времето. — Той погледна към новинарския канал, който показваше осветената с прожектори сцена. Все още единствените хора, движещи се по нея, бяха техници, които извършваха финалните приготовления. — Не знам кога точно лидерите на Г-20 ще се съберат за официална снимка. Щом започнат да се появяват, ще стартирам програмата. Компютрите могат да насочат самолета към точното място, само аз мога да избера най-подходящия момент.
— Най-накрая признавате, че има неща, които хората могат да свършат по-добре от компютрите, и давате това като пример? — каза Нина.
— Каква ирония, нали? Но след експлозията всички хора по света ще търсят отговори — и Кексия ще им ги даде.
Гласът на Нина се изпълни с презрение.
— Погрешните отговори.
— Кексия не лъже — отвърна Коил, недоволен от преднамерената обида. — Тя просто ще нагоди резултатите от търсенето според техните очаквания. В Индия ще изглежда, че пакистански бунтовници са извършили атаката. В Пакистан — че Индия отправя фалшиви обвинения към ислямистката държава, която бе нарочно изключена от срещата на Г-20.
— Ще се надигне гняв — продължи Ванита. — Хората и в двете държави ще искат действия — ще искат кръв! Между Индия и Пакистан ще започне война, която ще ескалира в ядрен конфликт. Веднага след това ще се разгори насилие. Държава срещу държава, Изток срещу Запад, индуси срещу мюсюлмани, мюсюлмани срещу християни. Светът ще се подпали. — Лицето й се изкриви в ужасяващо доволна усмивка.
— Не всички търсят информацията си в Кексия — посочи Нина. — И не всички са водени от ярост и отмъщение — за колкото и корумпирани и упадъчни да ги смятате. Няма да можете да подпалите Трета световна война само с едно събитие, дори да е толкова мащабно.
— Не ни е необходимо — каза Коил. — Вероятността за започването на глобална ядрена война е само четирийсет и три процента… но има деветдесет и девет процента вероятност, че финансовите и търговските мрежи, които са от жизненоважно значение за съвременната цивилизация, ще се сринат. Ефектът ще бъде същият. — Той зае позиция пред виртуалното управление. — Вие сте историк, доктор Уайлд. Но това ще бъде краят на историята. Началото на една нова ера. Нашата нова ера. Просветена… пречистена. Новата Сатя-юга.
По новинарския канал се виждаше как техниците разчистват сцената. Камерата се завъртя към входа, от който започнаха да се появяват официалните лица. Проблясващите светкавици осветиха района като прожектори.
— Излизат — рече възбудено Ванита и хвана ръката на съпруга си.
Той я отмести встрани.
— Ванита, любов моя, искам да напуснеш платформата, за да мога да управлявам спокойно виманата. Наистина ще бъде жалко, ако ме бутнеш и аз накарам самолета да катастрофира, преди да е стигнал целта си. — Тя се подразни от прикрития му сарказъм, но слезе по стъпалата до кръглото мостче, където застана до Тандон.