- Какъв вид нападение? Трябва ни повече информация! Целият свят ни гледа - ако вдигна тревога и нищо не се случи, ще изглеждаме като глупаци!
- По-добре така, отколкото да не правите нищо, докато самолетът не се стовари върху тях! - каза Кит, който най- после ги настигна.
Верма изпуфтя.
- Ако неоторизиран самолет се появи в радиус от петдесет километра, аз веднага ще бъда уведомен за това.
- Не и ако е стелт - каза Мак.
- Стелт ли? - повтори невярващо Верма. - Това е абсурд!
- Нямаме време за това! - изръмжа Кит. Той се опита да премине покрай Верма към вратата, но асистентът му блокира пътя...
Внезапно Мак постави дланите си на гърдите на Верма и го блъсна назад. Размахвайки ръце, той се блъсна в подчинения си. Двамата мъже се стоварихала пода.
Всички наоколо изглеждаха шокирани - после неколцина индийци от охраната се втурнаха към Мак... включително мъжете, които пазеха изхода към двора. Шотландецът намигна на Кит и леко кимна към изхода, което беше достатъчно за младия мъж. След първоначалното объркване, Олдърли се досети какво прави шотландецът, и успя да удари един от охранителите, които се опитваха да хванат Мак, преди също да бъде обграден от хора.
Оставяйки изхода неохраняван.
Кит заобиколи блъсканицата и изскочи на двора. Пренебрегвайки засилилата се болка в крака, той забърза напред, извади легитимацията си и я вдигна над главата си.
- Интерпол! - извика той. - Всички да влязат вътре - има терорист...
Двама облечени в черно американски агенти от тайните служби се хвърлиха към него и го събориха на земята. Световните лидери погледнаха изненадано суматохата, като някои реагираха разтревожено на последната дума.
Агентите сграбчиха Кит, обърнаха го по корем и извиха ръцете му зад гърба. Той се опита да се освободи, но не успя: оставаше му единствено гласът.
- Ще разбият самолет! - извика той. - Самоубийствен полет - единайсети септември! Махайте се оттук! Навън!
Датата привлече вниманието на всички. Единият агент пусна ръката на Кит и се заслуша в съобщението, което получаваше в слушалката си - след което скочи на крака и му помогна да се изправи. Останалите американски агенти се събраха като един около Коул и му разчистиха път към входа. За тайните служби всяка заплаха за живота на президента се считаше за реална, докато не бъдеше опровергана; потенциалните последствия от подценяването ѝ щяха да бъдат безкрайно по-ужасни от обратното.
Бодигардовете на останалите лидери последваха примера на американците. Дворът имаше няколко изхода, всички от които водеха към вътрешността на двореца; групата се разцепи и всички хукнаха към тях.
Двамата агенти изблъскаха Кит към вратата. Над виковете и писъците той различи нов звук - високочестотното жужене, стърженето на самолетна перка.
Което постепенно се усилваше.
Нина и Еди, които следяха новинарската емисия, видяха как двама агенти се хвърлят върху Кит. Устата му се размърда - той викаше нещо, но екранът нямаше звук.
Картината подскочи, представителите на пресата се па- никьосаха, някой събори камерата. Операторът се опита да отрази екшъна, обръщайки се към световните лидери, но те вече се бяха пръснали във всички посоки.
- Ох, мамка му - прошепна Нина.
- Всеки миг - изграчи Коил. - Всеки миг ще стане...
Картината се преобърна; операторът беше изоставил поста си и избяга, виждаха се само тротоара и част от червения килим. По екрана примигнаха бягащи сенки...
Проблясък...
Картината подскочи, след което се разпадна на множество пикселизирани квадратчета, преди да се изгуби напълно. Екранът потъмня.
Еди започна трескаво да оглежда останалите екрани с надеждата, че ще получи отнякъде повече информация, но не се виждаше нищо.
- Какво се случи? - попита Нина. - О, Боже, какво стана?
Коил успя да издаде бълбукащ, кашлящ смях.
- Кали-юга приключи, доктор Уайлд. Това стана. Глобалният колапс е неизбежен... Господарят Шива ще унищожи старата епоха и ще сложи началото на нова.
- Все още можем да разкажем на всички какво сте направили - рече Нина, чиято безпомощност преминаваше в гняв.
- Ако всички разберат, че вие стоите зад атентата, няма да има никаква война - независимо как сте програмирали Кексия.
- Това няма да има значение - каза милиардерът. - Ще надделеят емоциите - гняв, страх, отмъщение. – Погледът му се премести към екрана над главата ѝ. - Погледнете. Това е... образът, който ще промени света.
Новинарският канал се появи отново, показвайки картина от друга камера - този път от Раштрапати-Бхаван, - която потреперваше, тъй като операторът ѝ беше блъскан от хората около него. Огромният дворец, осветяван от множество прожектори, се очертаваше рязко на фона на черното небе - както и издигащия се стълб от пушек и прах, който се приближаваше, за да закрие огромния купол на сградата.