- Виждате ли - изпъшка Коил с нарастващ триумф. - Мъртви са. Кексия вече обвинява Пакистан. Аз... спечелих!
- Единственото нещо, което спечели, е ритник в топките - изръмжа Еди и замахна с крак. Коил присви очи, но Нина хвана съпруга си за ръката, преди да успее да нанесе удара.
Тя посочи към екрана.
- Еди, виж!
Картината отново се беше променила, прехвърлена към друга камера. Образът подскачаше, докато операторът тичаше по някакъв коридор, и през виещия се пушек се виждаха богато украсените му стени. Предаването се излъчваше от вътрешността на двореца... но колко далеч от кота нула? Наоколо се препъваха хора, неясни призраци с дрехи и лица, потънали в прах.
Нина и Еди се взираха в екрана, затаили дъх. Камерата влезе в голяма зала. На стената в дъното се виждаше голяма дупка, но операторът насочи вниманието си към хората около него. Онези, които се намираха най-близо до стената, бяха засипани с отломки и очевидно мъртви. Другите все още мърдаха, тъмни кървави петна се открояваха върху бледия прах.
Но независимо от касапницата, операторът следваше журналистическите си инстинкти. Картината се стабилизира, съсредоточавайки се върху отделни групи хора. Търсеше оцелели държавни глави.
Ако имаше такива.
Черни сака, посивели от праха и натрошената мазилка. Агенти на тайните служби. Струпани около един човек. Камерата треперливо се приближи.
Един от агентите, с окървавен врат и рамо, се свлече на земята - и разкри мръсното лице на президента Лио Коул. Но той стоеше неподвижно, като бледа статуя. Нина стисна Еди за ръката, неспособна да продума ни дума от страх. Жив ли беше или мъртъв? Не можеше да разбере...
Той помръдна и се разкашля. Отвори очи, избърса лицето си и каза нещо на един от агентите.
- Да! - възкликна Нина и стисна силно ръката на Еди. - Никога не съм предполагала, че ще бъда толкова щастлива, когато видя някой политик да говори!
Картината се отмести от Коул, реагирайки на нещо извън екрана. Тя се повъртя из разсейващия се прах, преди да се спре на лицето на друг лидер: индийския президент, който се беше облегнал на стената, а двама мъже бързаха да му помогнат.
- Важните клечки са се измъкнали - поне някои от тях, де. - Еди гледаше екрана, докато камерата търсеше други оцелели. - А как ли е Мак? И Кит?
- И Питър - напомни му Нина, получавайки в отговор неприязнено изсумтяване. Операторът продължаваше да обикаля стаята, край него тичаха хора, които отиваха да помогнат на ранените. Появиха се още важни лица, извеждаха индийския премиер и руския президент на чист въздух. Зад тях...
- Мак! - извика Еди, зървайки шотландеца да накуцва към изхода. Костюмът му беше разкъсан, едната му ръка окървавена, но той не изглеждаше зле ранен. Зад него се появи Кит, подкрепян от един агент. Един едър, брадат индиец разблъска тълпата, за да говори с него, след което операторът смени картината.
Нина се обърна към Коил, на чието лице постепенно се изписваше недоверие.
- Оцелели са. Успяхме да ги предупредим навреме. Предполагам, че Кексия не може да предрече всичко. Така че въпросът е: сега какво?
- Трябва да изключим заглушителя - каза Еди. - Щом го направим, Пробст ще може да изпрати сигнал за помощ.
- Или пък можем да го направим оттук. - Нина се върна при сензорите и вдигна ръка към ухото си, за да направи още едно виртуално обаждане. Клавиатурата се появи на екрана. - Просто ще се обадим...
Под краката им се разнесе страхотен трясък, последван от дъжд от искри и яростно електрическо пращене. Куполът се изпълни с пушек, останалите екрани примигнаха и угаснаха.
- Какво беше това, по дяволите? - извика Еди.
- Трансформаторът се взриви! - Веднъж като дете Нина беше евакуирана от училище, когато един дефектен трансформатор в съседната сграда се беше взривил, предизвиквайки пожар, прекъснал тока на три пресечки. Същото се беше случило тук, само че в много по-голям мащаб - пламъците се издигнаха нависоко. - Трябва да се махнем оттук.
- Как? Това е единственият изход!
Тя погледна към другата страна, където беше блъснала Ванита във външната стена.
- Вече не. Да вървим! - Тя се забърза към Коил.
- Какво правиш? - попита Еди.
- Той трябва да бъде изправен на съд...