Еди посочи кръвта, която се стичаше от разбитото тяло на милиардера.
- Без лекар до пет минути ще е мъртъв, а никой няма да се втурне в огъня, за да помогне на тоя задник. Със сигурност няма да съм аз! Освен това той вярва в прераждането, нали? Сега ще разбере, дали е прав.
- Но не можем просто да го оставим тук - възрази Нина.
Дишането на Коил стана по-тежко.
- Вие... осъдихте света да остане в Кали-юга - изсъска той. - Шива ще ме възнагради в следващия ми живот. А вас ще накаже за цяла вечност!
Нова експлозия разтърси купола, един екран падна от рамката и се строши на пода. Пламъците се разгоряха още по-силно.
- Ако не се махнем оттук, ще умрем с него! - извика Еди. Той я хвана за ръката и я задърпа към стъпалата.
Тя погледна отново Коил и видя, че безизразната андроидна маска най-после е паднала от лицето му, разкривайки гняв и омраза. Тя го изгуби от погледа си докато се спускаха по стълбите на рамката към етажа. Щом се озоваха на стабилна земя, те тръгнаха към дупката в стената...
- Чейс... - разнесе се слаб, измъчен глас. Еди се обърна. Зек. Наемникът беше все още жив - почти. Той беше счупил врата си при падането, главата му беше странно изкривена, но счупването беше достатъчно ниско, за да му позволи да диша. Но тялото му беше отпуснато в същата поза, каквато бе заело след падането. Парализиран.
Еди се поколеба, след което отиде при него.
- Какво правиш? - попита Нина, спирайки неохотно насред пътя до дупката. - Щом нямахме време да измъкнем Коил, няма да имаме и за него!
Той знаеше, че тя е права, но ситуацията беше различна. Зек им беше помогнал - беше ги спасил. Струваше му се нередно да го изостави... макар опитът да го измъкнат от купола най-вероятно щеше да доведе до смъртта на всички тях.
Зек също беше наясно с това.
- Не, остави ме - прошепна той, преди англичанинът да успее да го вдигне. - Само кажи на семейството ми... че съм постъпил правилно. Кажи на сина ми... че може да се гордее с мен.
- Ще му кажа - обеща Еди.
- Благодаря ти. - Той се усмихна леко. - Надявам се... че Хуго няма да е разочарован, когато се срещна с него. А сега върви. Върви!
Еди отстъпи назад, кимна му с благодарност и се обърна към Нина. Тя вече беше стигнала до разрушената секция на купола и откъртваше с ритници панелите от фибростькло. Той се присъедини към нея и заби тока на ботуша си в една подпора. Металът се огъна и миг по-късно се пречупи. Панелите се натрошиха и в помещението връхлетя вледеняващ вятър.
Дупката беше достатъчно голяма, за да могат да минат през нея. Нина мина първа и се озова на тесен перваз, който гледаше към покрива на панелната сграда десетина метра под краката им.
- Леле! По-високо е, отколкото си мислех!
Нямаше и следа от стълба.
- Ще трябва да скочим - каза Еди.
- Шегуваш ли се? Ще си счупим краката!
Зад гърба им се разнесоха нови трясъци, електрическата буря се приближаваше.
- Добре, можем просто да си останем тук и да гледаме северното сияние, но няма да можем да му се наслаждаваме дълго време. - Той изтича към ъгъла. - Насам! - извика той и посочи надолу. Макар горещината от радарната станция да беше разтопила по-голямата част от снега на полегатия покрив, на места преспите бяха все още големи, особено натрупаната до северната стена.
- Не е много дълбоко.
- По-добре от нищо! - Той се изкатери по парапета, увисна от другата му страна... и скочи. Когато падна върху снежния куп, се чу тихо туп, последвано от поток от ругатни.
- Добре ли си? - извика Нина, докато той се измъкваше от пряспата.
- Права си - не е много дълбоко. Хайде, скачай.
Тя неохотно увисна от парапета и изруга, преди да се пусне. Пряспата се пръсна, купчината сняг не смекчи кой знае колко падането ѝ.
- По дяволите! - изпъшка тя, плюейки сняг.
Еди ѝ помогна да се измъкне.
- Приближава се! - Той посочи малките прозорчета над главите им. Все повече трансформатори се взривяваха сред пламъците. - Да се махаме!
Нина не виждаше къде биха могли да отидат.
- Накъде?
- Зад това! - Той посочи най-близката колона. - Лягай долу и си запуши ушите!
Те заобиколиха структурата и намериха нова пряспа на външната стена. Еди направо бутна Нина напред и скочи след нея...
Останалите трансформатори, реликви от Студената война, пълни със стотици литри минерален охладител, избухнаха.
Куполът се пръсна, изригвайки течен огън, взривът от ниското буквално разцепи структурата. Зек загина мигновено; Коил, който се намираше по-високо, изпищя и бе погълнат от пламъците в негова собствена погребална клада. Стените на централното ядро се срутиха върху покрива и той пропадна надолу, следван от горящите останки на купола, които сееха опустошение навсякъде.