- Де тоя късмет - изръмжа Еди, който направи същото в отсрещния ъгъл. Примижа силно, когато един куршум рикошира в парапета над главата му. - Но скоро ще ѝ свършат патроните...
Стрелбата спря. Нина внимателно надигна глава.
- Да!
- Освен ако няма още един пълнител...
Стрелбата се поднови.
- Защо трябва винаги да предизвикваш съдбата? — изпищя Нина и се сви отново в ъгълчето, докато куршумите засипваха асансьора.
- Ти се би с нея! Трябваше да удряш по-здраво! — отвърна Еди.
Стрелбата спря. Еди беше броил изстрелите; Ванита беше използвала само две трети от заредения с трийсет патрона пълнител. Това означаваше, че не разполага с други - но въпреки това имаше достатъчно муниции, за да ги убие.
Почти бяха стигнали до дъното на шахтата.
- Тя ще слезе веднага след нас - предупреди я той, - така че бъди готова да побегнеш.
Асансьорът спря. Еди се претърколи през отворените врати. Нина хукна след него и три последователни куршума се забиха в пода зад нея.
Вратата на бункера зееше отворена в другия край на коридора, точно както я бяха оставили, и вътре се виждаха откраднатите съкровища. Еди се приближи до нишата, където се намираше стаята на охранителите, и се притисна към стената, възнамерявайки да нападне Ванита щом се появи, но Нина му замаха яростно от входа на бункера.
- Не, влизай вътре! - извика тя. - Аз ще затворя вратата!
- И тя отново ще я отвори!
- Но поне ще я забавим малко! Хайде!
Еди се поколеба, но хукна към бункера. Зад тях се разнесе трясък - вторият асансьор беше стигнал дъното.
Вратата се отвори. Ванита излезе навън с вдигнат пистолет. Лявата половина на лицето ѝ беше обгоряла, косата ѝ беше опърлена. Другата половина беше изкривена в злобна усмивка. Тя изкрещя нещо на хинди и стреля.
Еди се хвърли през отворената врата, последван от дъжд от куршуми. Един от теракотените воини беше улучен и в гърдите му зейна дупка.
- Затвори вратата - изкрещя той, бързо отскачайки встрани.
Нина натисна бутона на вътрешния контролен панел. Масивната врата започна да се затваря с воя на мощните си мотори.
Ванита се затича към тях.
- Не можете да се скриете! Шива ще ви намери! Аз ще ви намеря! - Тя стреля отново и куршумите затракаха по металната врата, която се затвори с щракане. Индийката се обърна към контролния панел и вдигна ръка, за да натисне бутона „отвори”...
Но от повърхността се разнесе нов шум, силен тътен от експлозия - последван от трясъка на падащи през шахтата на асансьора отломки, които се блъскаха в релсите. Ванита рязко се извърна и видя през отворените врати оранжевата светлина, която ставаше все по-ярка...
Горящите отломки се стовариха в асансьорните кабини и се пръснаха при удара, по бетонения коридор се втурна огнена ударна вълна. Тя блъсна Ванита, запрати я върху вратата и в нея като пламтящи стрели се забиха летящите парчета дърво и метал.
Звуците се чуха дори във вътрешността на бункера. Нина подскочи уплашена и бързо удари с ръка бутона „затвори”. Но вратата не показваше никакви признаци на по- мръдване. Еди стана и се приближи до нея.
- Мисля, че тя няма да влезе.
- Да не би нещо да е паднало в шахтата?
- Съдейки по звука, половината радарна станция... - Лампите угаснаха и двамата примигнаха. След миг тъмнина от дълбините на бункера се разнесе тракане на машинария. Лампите примигнаха и светнаха отново. - Авариен генератор - каза той. - Сигурно се задейства автоматично, ако прекъсне главното захранване.
- Искаш да кажеш, че сме затворени тук долу? - попита разтревожено Нина.
- За известно време. Аз не бих отворил тази врата - отвън сигурно бушува пожар. Но нали имаме електричество, имаме въздух - ако това място е построено като бункер, то трябва да има скрубери като на подводниците - а в жилищните помещения видях натрупани припаси. Семейство Коил сигурно са се погрижили за всичко, в случай, че се наложи да останат тук долу известно време. Просто трябва да изчакаме някой да дойде и да ни изкопае.
Въпреки това тя не беше съвсем доволна.
- Това може да отнеме векове.
- И какво от това? Да не би да имаш някакви планове?
Погледът ѝ се спря на колекцията от антики.
- Всъщност да, бих могла да използвам времето за оглед на съкровищата. Да проверя кои от тях са повредени, да се опитам да ги каталогизирам...
Тя се загледа в тях, но Еди я прегърна през кръста и я придърпа към себе си.
- За Бога, все за тая проклета работа мислиш!