- Добре, според теб какво трябва да правим през всичкото това време?
Той посочи вратата, която водеше към спалните и наранените му устни се разтегнаха в усмивка.
- Тъй като най-после разполагаме с доста време насаме, имам някои идеи.
Нина се ухили.
- Стига да не включват използването на реквизит.
ЕПИЛОГ
Ню Йорк
Нина стоеше до прозореца в кабинета си и гледаше към Манхатън. Въпреки декемврийския студ денят беше ясен и слънцето огряваше върховете на небостъргачите. Но настроението й изобщо не беше ведро.
До нея стоеше Еди.
- Ако не се чувстваш готова... - каза тихо той.
- Не, ще се оправя - настоя тя. - Трябва да го видя. Искам да го видя. - След което се наведе към интеркома и каза:
- Доведи го, Лола.
Еди стисна успокояващо ръката ѝ и отстъпи встрани, когато на вратата се почука. Нина си пое дълбоко дъх.
- Влез.
Влезе Дезмънд Шарп.
Отново я връхлетяха чувствата, които беше изпитала след смъртта на Роуън. Дезмънд беше по-нисък и по-набит, с по-скоро посивяла, отколкото черна коса, но очите му бяха същите като на сина му. Тя се опита да го поздрави, но думите замръзнаха на езика ѝ.
Дезмънд усети страданието ѝ и заговори пръв.
- Здравей, Нина - рече меко той.
- Здравей... Дезмънд. - Нина се поколеба преди да използва малкото му име, едва не употреби по-учтивото „господин Шарп”. Но двамата бяха близки още от времето, когато се срещаше с Роуън и запазиха отношенията си и след това.
Тя го представи на съпруга си, който се ръкува с него.
- Съжалявам за загубата ви - рече просто Еди. Дезмънд му благодари. - Излизам отвън, ще ви оставя насаме.
Той излезе от стаята. Нина се опита да събере мислите си преди да заговори, но установи, че в главата й се въртят само безсъдържателни учтивости.
- Благодаря ти, че дойде. Макар че нямаше нужда да пътуваш чак от Бриджпорт. Исках да те посетя у дома. И... съжалявам, че не можах да присъствам на погребението на Роуън. Трябваше да дойда. Съжалявам. - Тя сведе поглед към пода.
- Нина, всичко е наред - отвърна Дезмънд и пристъпи към нея. - Знам, че си била... заета. Все още следя новините.
Тя повдигна глава и видя тъжната му усмивка.
- Въпреки това съжалявам. Трябваше да те видя или поне да ти се обадя по-скоро. Не го направих, защото... - Тя наведе отново глава и гласът ѝ секна. - Защото се страхувах.
- От какво?
- Че ще обвиниш мен.
- О, Нина. - Той постави ръка на рамото ѝ. - Защо, за Бога, да обвинявам теб? Ти се опита да му помогнеш; ти... - Гласът му прозвуча прегракнало. - Ти беше до него. До края. И знаеш ли, според мен Роуън е бил щастлив, че точно ти си останала при него.
Нина го погледна отново; по бузите ѝ се стичаха горещи сълзи.
- Благодаря ти - прошепна тя.
* * *
Няколко минути по-късно Дезмънд си тръгна. Еди чакаше отвън; по-възрастният мъж спря да поговори с него.
- Благодаря ти.
- За какво? - попита Еди.
- За това, че се разправи с хората, които убиха сина ми. Не го казах на Нина и се надявам, че и ти няма да ѝ го кажеш, но те си получиха заслуженото. Това аз наричам правосъдие. Светът има нужда от повече хора като теб.
Еди не знаеше как да реагира на думите му и се задоволи с най-обикновено кимване, докато отново разтърсваше ръката му. Лола съпроводи Дезмънд до изхода, а той влезе в кабинета на Нина и я откри отново до прозореца.
- Добре ли си? - попита той, застана зад нея и я прегърна през кръста.
- Да - въздъхна тя. - Двамата с Дезмънд поговорихме за Роуън, за това колко ще ни липсва. Но на него ще му бъде много по-трудно. - Тя се облегна на рамото му и избърса сълзите си. - Чух те да говориш с него - какво ти каза?
- Просто... ми благодари - отвърна той, уважавайки желанието на Дезмънд да запази в тайна горчивия му изблик.
- Сигурна ли си, че си добре?
- Ще се оправя. Благодаря. - Тя пъхна ръка в неговата. Те стояха мълчаливо и гледаха Ню Йорк.
Мигът беше нарушен от жуженето на интеркома.
- Нина? - обади се Лола. - Мак и господин Джиндал са тук.
Нина изненадано пусна ръката на Еди.
- Не знаех, че са в града.
- Мак отиде с Олдърли във Вашингтон за някакви инструкции - каза ми, че ще се обади, преди да отлети за дома. Но нямах представа, че и Кит е тук.
Познатите гласове на шотландеца и индиеца достигнаха до тях преди собствениците им да се появят:
- ...щом и двамата са в отбора, ще успеят да се опънат на Индия - казваше Мак.