Екраните се промениха, върху образите се появи клавиатура.
— Да! — извика тя. — Какъв е номерът?
— Откъде, по дяволите, да знам какъв е номерът на Олдърли?
— Не неговия номер — на Мак! — Тя вдигна другата си ръка с протегнат показалец; щом сензорите засякоха върха на пръста й, върху виртуалната клавиатура се появи светъл кръг.
Еди бързо изреди цифрите, а Нина почукваше във въздуха, за да ги набере на виртуалната клавиатура.
— Дано не е забравил да си зареди телефона.
Появи се анимираната икона „Свързване“… но като че ли нищо не се случваше. Нина и Еди се спогледаха разтревожено — и в този миг от тонколоните над главите им се разнесе кухо съскане. Още един напрегнат миг и под купола отекна сигналът за звънене. Два, три пъти…
— Ако краят на света настъпи, защото сме били прехвърлени на гласова поща, ще бъда ужасно нещастна — промърмори Нина. — Хайде, Мак, вдигни…
Чу се изщракване, а след него познатият глас, леко озадачен, че му звънят от непознат номер.
— Ало?
— Мак! — извика Нина. — Слава богу! Това сме ние, Нина и Еди!
Фонът от шумове подсказваше, че той се намира в голяма зала, ясно се чуваше жуженето на множество разговарящи хора.
— Какво става? Мислех, че сте в Гренландия?
— Там сме — отвърна Еди, — но в Делхи е на път да се случи голяма беля! Коил е изпратил един безпилотен самолет, натоварен с експлозиви, на самоубийствена мисия към срещата на Г-20 — и той вече приближава! Трябва да ги разкарате оттам!
За миг настъпи мълчание. След това се чу силен вик:
— Питър!
— Какво има? — извика в отговор Олдърли.
— Имаме ситуация. Веднага ела тук! Кит, ти също.
— Къде сте? — попита Еди.
— В Раштрапати — Бхаван — разправяме се с шефа индийската служба за охрана.
— Много удобно.
— Не съвсем — той не вярва, че семейство Коил могат да представляват заплаха.
Нов глас — Кит.
— Какво става?
Мак набързо обобщи ситуацията пред другарите си.
— Чейс — рече Олдърли, — тези данни достоверни ли са?
— Директно от устата на тоя задник — каза му Еди и хвърли един бърз поглед към Коил. — Не знам след колко време ще удари кота нула, но е по-малко от деветдесет секунди. Трябва да евакуирате всички — или поне да ги прикриете.
— Еди! — каза напрегнато Нина, сочейки новинарската емисия. На екрана президентът Коул излезе от двореца и тръгна по червения килим, за да се срещне с индийските държавни глави. След като всички лидери от Г-20 бяха пристигнали, те щяха да се съберат за групова снимка… и да се превърнат в най-ценната мишена на планетата.
— Мамка му! — каза Еди. — Мак, разкарай ги от там! Веднага!
— Работим по въпроса — каза Мак. От говорителите се разнесе глухо изпукване, когато той прекъсна връзката.
— Вече е твърде късно — обади се Коил от пода. — Не можете да го спрете.
Единственото, което оставаше на Нина и Еди, беше да наблюдават новинарската емисия, докато световните лидери започваха да се събират за снимка.
Мак и Олдърли се втурнаха през претъпканата зала, а Кит ги следваше толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата. Повечето от гостите бяха високопоставени индийски политици и държавни служители, останалите бяха дипломати и официални лица от другите държави, които бяха поканени на срещата.
Но тримата се интересуваха само от един човек. Забелязаха едрия мъж с прошарена брада близо до вратите, които водеха до просторния двор, където се бяха събрали лидерите.
— Господин Верма! — извика Олдърли, разблъсквайки група руски делегати, за да стигнат до него.
Аривали Верма, шеф на индийското разузнавателно бюро, прекъсна раздразнен разговора си с китайския си колега.
— Господин… Олдърли, нали? — Той разпозна високия, по възрастен мъж, който вървеше до него. — Полковник Маккримън? Какво има?
— Ще бъде извършено терористично нападение — каза бързо Олдърли. — Трябва да отведем делегатите на сигурно място.
— Какво? — Верма погледна към един от подчинените си, който стоеше наблизо. Слисаното изражение на лицето на човека му подсказа, че той не е чул нищо подобно в слушалките си. — Откъде научихте за това?
— Има ли значение? — сопна му се Мак. — Просто евакуирайте двора!
— Какъв вид нападение? Трябва ни повече информация! Целият свят ни гледа — ако вдигна тревога и нищо не се случи, ще изглеждаме като глупаци!