- Откъде знаеш? Досега Шотландия никога не е играла контроли - отвърна Кит. Той почука по отворената врата и влезе. - Здравейте! Радвам се да ви видя отново.
- И ние теб - отвърна Нина. Тя го забеляза, че накуцва.
- Как е кракът ти?
- По-добре, благодаря. Вече мога да ходя без патерици, което е голямо облекчение. Все още ме боли, но скоро ще зарасне напълно.
- Вече се върна на работа в Интерпол, нали? - попита го Еди, докато се ръкуваше със стария си приятел и наставник.
- Да, и точно затова съм тук. Но ще ви разкажа след малко. След като Мак признае, че съм прав, като наричам Сачин Тендулкар най-добрия играч на крикет за всички времена. - Той се ухили на шотландеца.
Еди поклати глава.
- Стига с проклетия крикет.
- Трябва да се поучиш от този младеж, Еди - рече Мак. - Той е много умен и способен. Освен това е учтив и проявява уважение. Макар че познанията му в различните спортове са малко оскъдни. - Сега беше ред на Кит да поклати глава.
- Какво те води тук, Кит? - попита Нина.
- Първо исках да ви кажа, че ме повишиха! Сега съм главен следовател на отдела за престъпления, свързани с предмети на културата.
Еди го тупна по гърба.
- Браво, приятел. Поздравления!
- Мисля, че си го заслужил - добави Нина.
Кит се усмихна.
- Благодаря ви. Другото нещо е, че в бъдеще отново ще работя с вас. Назначен съм за официална връзка на Интерпол с АСН по въпросите на престъпленията, свързани с предмети на културата. Току-що идвам от среща с господин Пенроуз от ООН - той ще ви обясни по-подробно, но първо исках лично да ви съобщя. Освен това исках да ви представя първия ни общ случай.
Той извади една кутия от куфарчето си и я отвори - вътре лежеше пурпурната статуетка, която Нина беше забелязала в колекцията от откраднати съкровища на Коил.
- Интерпол не можа да открие собственика ѝ, а и не можахме да намерим нищо за нея в архивите на Коил. Възможно е бандата на Фернандес да е убила собственика ѝ, затова за кражбата не е било докладвано.
- Или пък - предположи Еди - може да не е било докладвано, защото човекът, от когото е била задигната, не е трябвало да я притежава.
- Че защо му е на някой да я пази в тайна? - попита Нина. - Никой не знае нищо за нея.
- Семейство Коил сигурно са знаели, защо иначе да я крадат? - попита Кит. Той погледна към витрината в другия край на стаята, където стоеше нейната не-съвсем-близначка. — Сега, след като вече имате две от тях, може пък да откриете откъде са. Аз успях да убедя Интерпол, че вие сте най-добрата възможност да бъде идентифицирана. - Той подаде кутията на Нина и затвори куфарчето си.
- Ами, благодаря — отвърна тя, леко стресната от неочаквания „подарък”.
- В Ню Йорк ли ще останеш? - попита Еди.
- Боя се, че не мога - отвърна Кит. - Трябва веднага да отлетя за Лион - изведнъж се оказа, че заедно с новата ми работа върви и огромна купчина документи, за които трябва да се погрижа.
- О, напълно те разбирам - рече Нина и остави кутията на бюрото си. - Поздравления за повишението, Кит. Надявам се скоро да се видим. Добре де, не твърде скоро, което би означавало, че е откраднато някое археологическо съкровище... но ти разбираш какво искам да кажа.
- Мисля, че да - отвърна той с усмивка. - Довиждане, приятели. - Той се ръкува с всички и си тръгна.
- А ти, Мак? - попита Нина. - И ти ли трябва да бързаш?
Мак посочи Четирийсет и четвърта улица под прозореца.
- Само до хотел ,Делакорт”. - Той погледна шеговито Еди. - Помислих си, че след неприятностите последния път, когато бях там, би трябвало да им стана клиент за компенсация. Но след това се надявам да вечерям с вас.
- С удоволствие - рече Нина.
- Винаги съм готов за едно хубаво хапване - добави Еди.
- Отлично. В такъв случай по-добре да отида да се регистрирам. Ако има някое място, което можете да препоръчате, обадете ми се. Нали ми знаете номера - усмихна се той.
- Той ви помогна да спасите света.
- Отново - каза Нина. - Наистина трябва да започнат да ни плащат вредни.
Мак се засмя, а усмивката му стана още по-топла, когато разтърси ръката на Еди.
- Знаеш ли, когато за пръв път те видях - Боже, кога беше това, преди повече от шестнайсет години? - си помислих, че в теб има много повече потенциал, отколкото изглежда. Хора като Страйкс мислеха, че си просто един размирник, но понякога имаме нужда от човек, който да поразмъти водата. Доволен съм, гордея се, че не ме опроверга. Много добре, Еди. Свърши отлична работа.