— Не е лесно да си на върха.
— Много си прав. Сега свали краката си от бюрото ми. — Нина впери поглед в дразнещите крайници, докато те не се озоваха на пода. — Готово ли е всичко?
Той кимна.
— Полетите и хотелът са потвърдени, а Лола ще донесе докладите от Египет, които искаше да провериш. Освен това ми каза, че има нужда от по-високо ниво на достъп, за да ги вземе. Египетското правителство предпочита някои неща да останат секретни. Държи ги на сигурно място.
Тя направи кисела физиономия.
— Единственият начин това да стане преди да излетим утре е да отида и да увисна на главата на отговорника по безопасността, докато не подпише. Тя може да използва моето разрешително, знае кода.
— Боже, ти дори на мен не позволяваш да използвам кода ти.
— Тя ми е лична асистентка, не съпруг. За съвсем различно доверие става въпрос. — Тя се усмихна на преувеличената обида, която се изписа на лицето му. Телефонът й иззвъня. Тя вдигна. — Здравей, Роуън! Върна ли се в Сан Франциско? Носиш ли цветя в косите?
Еди видя, как усмивката й постепенно увяхва, докато слуша приятеля си.
— Ще изчакам — каза той и отново вдигна краката си на бюрото.
Нина раздразнено махна с ръка да ги свали.
— Добре, ще говоря с тях — каза ядосано тя. — Ще се видим утре там. Чао. — Тя затвори и зарови лице в шепите си. — Уф!
— Проблеми?
— Разбира се. Кметът отново е променил списъка с ВИП гостите. Което означава, че до пет минути тайните служби пак ще ми се обадят, за да ми трият сол на главата.
— Искаш ли да им кажа, че си комунистка?
— Не ме изкушавай.
— И все пак — каза Еди успокояващо, — мине ли утре, си измиваш ръцете и спираш да се тревожиш. Просто трябва да хванеш самолета за Фриско, да им покажеш нещата от Атлантида, да се срещнеш с президента… и после да се върнеш към онова, което наистина обичаш — да изкопаваш разни стари джунджурии от земята.
Сега беше неин ред на го погледне обидено.
— Ха-ха. Макар че наистина ще бъде добре да се позанимавам с малко истинска археоложка работа. — Тя погледна към стъклената витрина в ъгъла. — Може пък най-накрая да успея да открия откъде се е появил Принс.
Еди се ухили и се приближи до витрината.
— Принс. Всеки път ме кара да се смея. — Той се взря в малката виолетова фигурка, която беше поставена вътре. Статуетката, издялана от странно оцветен камък, беше открита в пирамидата на Озирис, но не приличаше на нито един познат артефакт от древен Египет и дори след продължилите пет месеца анализи никой в АСН нямаше ни най-малка представа за произхода му. — Знаеш ли какво, дай ми един пробивен чук и ни остави десетина минути насаме и аз ще измъкна от него всичко, което знае.
— Не мисля, че този метод ще мине пред комисията — пошегува се Нина, след което изведнъж се замисли.
— Какво има?
— Просто се сетих за президента — отвърна тя. — Не знам какво да очаквам. Та този човек беше вицепрезидент на Далтън. Може да не е особено доволен, че сме накарали шефа му да подаде оставка.
— Шегуваш ли се? — каза Еди. — Той стана най-могъщия човек в света заради нас! Трябва да ни вкара в списъка си за коледни картички! Пък и мисля, че двамата с Далтън не можеха да се понасят.
— Сигурно са се комбинирали по партийна линия. Но въпреки това се тревожа.
— Ако има някакъв проблем с нас, тайните служби нямаше да ни допуснат на по-малко от миля от него.
— Прав си. Но ще се радвам, когато всичко свърши.
Еди заобиколи бюрото, наклони се над облегалката на стола й и започна да й масажира раменете.
— Просто трябва да се успокоиш. Приеми го като безплатно пътуване до Сан Франциско. Какво му е лошото на това?
Нина отметна глава назад и го погледна.
— Това не са ли думите, които някой от нас винаги казва точно преди нещо да се взриви?
Еди се засмя.
— Стига де. Какви са шансовете точно това да се случи и сега?