- Не мисля, че този метод ще мине пред комисията - пошегува се Нина, след което изведнъж се замисли.
- Какво има?
- Просто се сетих за президента - отвърна тя. - Не знам какво да очаквам. Та този човек беше вицепрезидент на Далтън. Може да не е особено доволен, че сме накарали шефа му да подаде оставка.
- Шегуваш ли се? - каза Еди. - Той стана най-могъщия човек в света заради нас! Трябва да ни вкара в списъка си за коледни картички! Пък и мисля, че двамата с Далтън не можеха да се понасят.
- Сигурно са се комбинирали по партийна линия. Но въпреки това се тревожа.
- Ако има някакъв проблем с нас, тайните служби нямаше да ни допуснат на по-малко от миля от него.
- Прав си. Но ще се радвам, когато всичко свърши.
Еди заобиколи бюрото, наклони се над облегалката на стола и и започна да и масажира раменете.
- Просто трябва да се успокоиш. Приеми го като безплатно пътуване до Сан Франциско. Какво му е лошото на това?
Нина отметна глава назад и го погледна.
- Това не са ли думите, които някой от нас винаги казва точно преди нещо да се взриви?
Еди се засмя.
- Стига де. Какви са шансовете точно това да се случи и сега?
3.
Сан Франциско
Изложбената зала „Халиуел”, която се намираше в Сивик сентър, беше обвита в дим и уличните лампи, които се виждаха през стъклената и фасада, имаха неясен, призрачен ореол. Само за един час прословутото променливо време на Сан Франциско беше преминало от ясно, макар и студено, в непрогледна мъгла.
На Нина и се искаше мъглата да беше паднала малко по-рано. Така кацането на „Еър форс едно” щеше да се забави, принуждавайки президента Лио Коул да промени маршрута си. Тя беше сигурна, че официалното откриване на изложбата „Съкровищата на Атлантида” беше най-маловажният от трите му ангажимента, преди да отлети към Далечния изток за предстоящата среща на Г-20 в Индия. Но сега той беше тук, придружаван от семейството си, политическия си антураж, пресаташетата и близо няколкостотин агенти от тайните служби, чиито безстрастни очи непрекъснато обхождаха залата.
Всички бяха произнесли речите си - първо Нина, след това кметът на Сан Франциско и най-накрая самият президент - и сега Роуън Шарп и Нина представяха лично експонатите на Коул и семейството му.
- А тук - каза тя, сочейки към една от витрините, - имаме артефакт, открит в храма на Посейдон: златен тризъбец.
Коул кимна одобрително.
- Оръжие от чисто злато. Предполагам, че техните производители на системи за защита не са се различавали особено от нашите! - От свитата му се разнесе подмазвачески смях.
Макар да знаеше, че президентът се шегува, Нина се изкуши да го поправи.
- Всъщност не е от чисто злато - ако беше, от него нямаше да има голяма полза като оръжие. Вътрешността му е от желязо, за по-голяма твърдост. Макар да има напълно церемониално предназначение, разбира се.
- Разбира се - потвърди учтиво Коул. - Ами това? - Той посочи към съседната витрина, в която се намираше голяма книга, дебела около осемнайсет инча и широка почти един фут. Тя беше разтворена и разкриваше най-необичайната си черта - страниците не бяха направени от хартия, а от листи червеникаво-златист метал, изпълнен със ситно изписан текст на древния език на атлантите.
- Наричаме го „Кодексът на Талънор” - каза Нина. - От чисто финансова гледна точка това не е най-ценният артефакт, който АСН откри в Атлантида - макар и да е направен от златната сплав орейхалк, което го прави доста скъп. Но истинската му стойност се крие в съдържанието му.
- Талънор е велик изследовател от Атлантида - продължи Роуън. - При една от своите експедиции той посетил Южна Америка, а при друга обиколил Африка, прекосил Арабския полуостров и дори достигнал Индия. Кодексът е неговият дневник, в който описва всички места, които е посетил и хората, с които се е срещнал.
- Нашите учени в АСН работят върху превода на целия текст - добави Нина.
- Впечатляващо - каза Коул. Книгата беше подпряна на стойка; той заобиколи витрината, за да погледне корицата, върху която имаше изобразена просто една начупена линия, след което продължи нататък. - Това вече ми изглежда ценно.
Роуън кимна.
- Това буквално са диамантите на короната.
- Красиви са - каза Първата дама. - Колко струват?
- Трудно е да се каже - отвърна Нина, докато всички зяпаха предмета, скрит зад бронираното стъкло. Той представляваше богато украсена корона, направена от злато и орей- халк, със сребърен обков. Тя беше обсипана със скъпоценни камъни, които блещукаха изкусително под ярките лампи. - В чисто материално отношение, може би около три милиона долара. Но като културен артефакт, короната на владетеля на изчезнала цивилизация струва... кой знае? Тя е безценна.