Тя погледна към другата страна, където беше блъснала Ванита във външната стена.
— Вече не. Да вървим! — Тя се забърза към Коил.
— Какво правиш? — попита Еди.
— Той трябва да бъде изправен на съд…
Еди посочи кръвта, която се стичаше от разбитото тяло на милиардера.
— Без лекар до пет минути ще е мъртъв, а никой няма да се втурне в огъня, за да помогне на тоя задник. Със сигурност няма да съм аз! Освен това той вярва в прераждането, нали? Сега ще разбере, дали е прав.
— Но не можем просто да го оставим тук — възрази Нина.
Дишането на Коил стана по-тежко.
— Вие… осъдихте света да остане в Кали-юга — изсъска той. — Шива ще ме възнагради в следващия ми живот. А вас ще накаже за цяла вечност!
Нова експлозия разтърси купола, един екран падна от рамката и се строши на пода. Пламъците се разгоряха още по-силно.
— Ако не се махнем от тук, ще умрем с него! — извика Еди. Той я хвана за ръката и я задърпа към стъпалата.
Тя погледна отново Коил и видя, че безизразната андроидна маска най-после е паднала от лицето му, разкривайки гняв и омраза. Тя го изгуби от погледа си докато се спускаха по стълбите на рамката към етажа. Щом се озоваха на стабилна земя, те тръгнаха към дупката в стената…
— Чейс… — разнесе се слаб, измъчен глас. Еди се обърна. Зек. Наемникът беше все още жив — почти. Той беше счупил врата си при падането, главата му беше странно изкривена, но счупването беше достатъчно ниско, за да му позволи да диша. Но тялото му беше отпуснато в същата поза, каквато бе заело след падането. Парализиран.
Еди се поколеба, след което отиде при него.
— Какво правиш? — попита Нина, спирайки неохотно насред пътя до дупката. — Щом нямахме време да измъкнем Коил, няма да имаме и за него!
Той знаеше, че тя е права, но ситуацията беше различна. Зек им беше помогнал — беше ги спасил. Струваше му се нередно да го изостави… макар опитът да го измъкнат от купола най-вероятно щеше да доведе до смъртта на всички тях.
Зек също беше наясно с това.
— Не, остави ме — прошепна той, преди англичанинът да успее да го вдигне. — Само кажи на семейството ми… че съм постъпил правилно. Кажи на сина ми… че може да се гордее с мен.
— Ще му кажа — обеща Еди.
— Благодаря ти. — Той се усмихна леко. — Надявам се… че Хуго няма да е разочарован, когато се срещна с него. А сега върви. Върви!
Еди отстъпи назад, кимна му с благодарност и се обърна към Нина. Тя вече беше стигнала до разрушената секция на купола и откъртваше с ритници панелите от фибростъкло. Той се присъедини към нея и заби тока на ботуша си в една подпора. Металът се огъна и миг по-късно се пречупи. Панелите се натрошиха и в помещението връхлетя вледеняващ вятър.
Дупката беше достатъчно голяма, за да могат да минат през нея. Нина мина първа и се озова на тесен перваз, който гледаше към покрива на панелната сграда десетина метра под краката им.
— Леле! По-високо е, отколкото си мислех!
Нямаше и следа от стълба.
— Ще трябва да скочим — каза Еди.
— Шегуваш ли се? Ще си счупим краката!
Зад гърба им се разнесоха нови трясъци, електрическата буря се приближаваше.
— Добре, можем просто да си останем тук и да гледаме северното сияние, но няма да можем да му се наслаждаваме дълго време. — Той изтича към ъгъла. — Насам! — извика той и посочи надолу. Макар горещината от радарната станция да беше разтопила по-голямата част от снега на полегатия покрив, на места преспите бяха все още големи, особено натрупаната до северната стена.
— Не е много дълбоко.
— По-добре от нищо! — Той се изкатери по парапета, увисна от другата му страна… и скочи. Когато падна върху снежния куп, се чу тихо туп, последвано от поток от ругатни.
— Добре ли си? — извика Нина, докато той се измъкваше от пряспата.
— Права си — не е много дълбоко. Хайде, скачай.
Тя неохотно увисна от парапета и изруга, преди да се пусне. Пряспата се пръсна, купчината сняг не смекчи кой знае колко падането й.
— По дяволите! — изпъшка тя, плюейки сняг.
Еди й помогна да се измъкне.
— Приближава се! — Той посочи малките прозорчета над главите им. Все повече трансформатори се взривяваха сред пламъците. — Да се махаме!
Нина не виждаше къде биха могли да отидат.
— Накъде?
— Зад това! — Той посочи най-близката колона. — Лягай долу и си запуши ушите!
Те заобиколиха структурата и намериха нова пряспа на външната стена. Еди направо бутна Нина напред и скочи след нея…