Тя откри огън и Нина и Еди се хвърлиха в различни посоки. Намираха се доста под нея, далеч от обхвата на пистолета, за да може да се прицели точно — но тя не се интересуваше от точността и засипваше с куршуми асансьора. Те отскачаха от металния под като градушка, заблудени куршуми прелитаха между релсите на двата асансьора.
— Господи! — извика Нина и се сви плътно в ъгъла с надеждата, че рамката на кабината може да й осигури някаква защита. — Мислех, че е мъртва!
— Де тоя късмет — изръмжа Еди, който направи същото в отсрещния ъгъл. Примижа силно, когато един куршум рикошира в парапета над главата му. — Но скоро ще й свършат патроните…
Стрелбата спря. Нина внимателно надигна глава.
— Да!
— Освен ако няма още един пълнител…
Стрелбата се поднови.
— Защо трябва винаги да предизвикваш съдбата? — изпищя Нина и се сви отново в ъгълчето, докато куршумите засипваха асансьора.
— Ти се би с нея! Трябваше да удряш по-здраво! — отвърна Еди.
Стрелбата спря. Еди беше броил изстрелите; Ванита беше използвала само две трети от заредения с трийсет патрона пълнител. Това означаваше, че не разполага с други — но въпреки това имаше достатъчно муниции, за да ги убие.
Почти бяха стигнали до дъното на шахтата.
— Тя ще слезе веднага след нас — предупреди я той, — така че бъди готова да побегнеш.
Асансьорът спря. Еди се претърколи през отворените врати. Нина хукна след него и три последователни куршума се забиха в пода зад нея.
Вратата на бункера зееше отворена в другия край на коридора, точно както я бяха оставили, и вътре се виждаха откраднатите съкровища. Еди се приближи до нишата, където се намираше стаята на охранителите, и се притисна към стената, възнамерявайки да нападне Ванита щом се появи, но Нина му замаха яростно от входа на бункера.
— Не, влизай вътре! — извика тя. — Аз ще затворя вратата!
— И тя отново ще я отвори!
— Но поне ще я забавим малко! Хайде!
Еди се поколеба, но хукна към бункера. Зад тях се разнесе трясък — вторият асансьор беше стигнал дъното.
Вратата се отвори. Ванита излезе навън с вдигнат пистолет. Лявата половина на лицето й беше обгоряла, косата й беше опърлена. Другата половина беше изкривена в злобна усмивка. Тя изкрещя нещо на хинди и стреля.
Еди се хвърли през отворената врата, последван от дъжд от куршуми. Един от теракотените воини беше улучен и в гърдите му зейна дупка.
— Затвори вратата — изкрещя той, бързо отскачайки встрани.
Нина натисна бутона на вътрешния контролен панел. Масивната врата започна да се затваря с воя на мощните си мотори.
Ванита се затича към тях.
— Не можете да се скриете! Шива ще ви намери! Аз ще ви намеря! — Тя стреля отново и куршумите затракаха по металната врата, която се затвори с щракане. Индийката се обърна към контролния панел и вдигна ръка, за да натисне бутона „отвори“…
Но от повърхността се разнесе нов шум, силен тътен от експлозия — последван от трясъка на падащи през шахтата на асансьора отломки, които се блъскаха в релсите. Ванита рязко се извърна и видя през отворените врати оранжевата светлина, която ставаше все по-ярка…
Горящите отломки се стовариха в асансьорните кабини и се пръснаха при удара, по бетонения коридор се втурна огнена ударна вълна. Тя блъсна Ванита, запрати я върху вратата и в нея като пламтящи стрели се забиха летящите парчета дърво и метал.
Звуците се чуха дори във вътрешността на бункера. Нина подскочи уплашена и бързо удари с ръка бутона „затвори“. Но вратата не показваше никакви признаци на помръдване. Еди стана и се приближи до нея.
— Мисля, че тя няма да влезе.
— Да не би нещо да е паднало в шахтата?
— Съдейки по звука, половината радарна станция… — Лампите угаснаха и двамата примигнаха. След миг тъмнина от дълбините на бункера се разнесе тракане на машинария. Лампите примигнаха и светнаха отново. — Авариен генератор — каза той. — Сигурно се задейства автоматично, ако прекъсне главното захранване.
— Искаш да кажеш, че сме затворени тук долу? — попита разтревожено Нина.
— За известно време. Аз не бих отворил тази врата — отвън сигурно бушува пожар. Но нали имаме електричество, имаме въздух — ако това място е построено като бункер, то трябва да има скрубери като на подводниците — а в жилищните помещения видях натрупани припаси. Семейство Коил сигурно са се погрижили за всичко, в случай, че се наложи да останат тук долу известно време. Просто трябва да изчакаме някой да дойде и да ни изкопае.