- Тогава дано охраната ви е на нужното ниво - пошегува се президентът. Последва нов смях. - Това е наистина невероятна изложба, доктор Уайлд.
- Благодаря ви, господин президент. - Тя почувства облекчение. Може би притесненията и за високия бивш адвокат с квадратната челюст са били неоснователни...
- Хубаво е да се види, че всички средства, които американското правителство наля в АСН, най-после дават видим резултат - продължи той, помрачавайки оптимизма на Нина. - Намираме се в криза, все пак. Американският данъкоплатец трябва да научи, че парите му се харчат мъдро.
- Е, аз не съм американец, но си плащам данъците тук - каза Еди, приближавайки се до Нина, - и според мен АСН си заслужава парите. Най-вече защото прави разни полезни неща, за които повечето хора дори не научават, господин президент - добави той.
Хората от свитата на президента го изгледаха студено, а Коул му се усмихна; усмивката обаче не включваше очите му.
- Така е, господин Чейс. Между другото, радвам се, че най-после се срещнах с вас и доктор Уайлд. Предшественикът ми ви познаваше много добре.
- Надявам се, че, ъъъ, сме оправдали очакванията ви - каза Нина, усещайки как стомаха и се свива на топка. А протоколната усмивка в отговор на Коул само я притесни още повече.
Вместо това той се обърна към останалите.
- Страхотна изложба, нали? Отдайте дължимото на доктор Уайлд и АСН. - Последваха учтиви ръкопляскания. - А сега, за съжаление, трябва да замина за следващата ми среща - не трябва да оставяте скъпо платени адвокати да ви чакат на гладен стомах, защото това е сигурен начин да си навлечете процес.
Този път смехът на групичката прозвуча искрено - вицовете за адвокати винаги се харесваха. Агентите от тайните служби ги последваха към главния вход. Някой обяви на висок глас, че президентът си тръгва и останалите гости прекъснаха разговорите си, за да го изпратят с аплодисменти. Нина също се включи в тях, макар реакцията на Еди да беше просто бавно ръкопляскане.
- Не ми харесаха намеците му за АСН - каза загрижено Нина на съпруга си. - Смяташ ли, че ще ни ореже бюджета?
- Знае ли някой какво се върти в главата на един политик? Освен „Искам повече власт”?
- Уверявам ви, че въобще не е така - разнесе се нечий глас зад тях. Нина примигна, когато осъзна на кого принадлежи: Роджьр Бойс, кмет на Сан Франциско.
- Сигурна съм, че така, господин кмете - отвърна тя. Беше се запознала с Бойс преди пристигането на президента и го познаваше единствено по репутацията му: последният от дългата поредица кандидати на демократите и по мнението на всички пример за политическа коректност. Придружаваха го група хора, за които Нина предположи, съдейки по облеклата им, които струваха повече от месечната и заплата, че са ВИП-персоните, които и бяха създали толкова проблеми предишния ден. - Еди просто се шегуваше. Нали?
- Аха - отвърна не особено убедено Еди.
- О, не съм се засегнал - отвърна безгрижно Бойс. - Това е част от работата ми. Няма да се задържите дълго на кметския пост, ако сте обидчив! Но хей, бих искал да благодаря на вас и на доктор Шарп за страхотната работа, която свършихте с тази изложба. Сигурен съм, че утре ще бъде голям хит, щом я отворите за посещение. Жалко, че не можете да останете тук по-дълго.
- Ако го направим, петнайсет други града може да се обидят - обади се Роуън. - Но според мен турнето започва страхотно.
- Че има ли по-добро място за началото му от Сан Франциско? - попита Бойс, махвайки с ръка към мъгливата улица, която се виждаше през прозореца. Нина едва се сдържа да не отговори „Ню Йорк”. - Успяхте ли да разгледате града ни?
- Не още - отвърна Еди. - Но ми се ще да го направя. Искам да се спусна с пълна скорост по криволичещите улички и да видя къде са се заснели всички онези страхотни улични преследвания - в „Булит”, „Скалата”...
- В Сан Франциско могат да се видят много други неща - изчурулика Нина, щом усети, че Бойс не е особено доволен да чуе, че градът му се приема просто като фон на холивудските блокбъстъри. - Ще посетим и наистина интересните места.
- Радвам се да го чуя. - Кметът се обърна към придружителите си. - Бих искал да се запознаете някои много специални гости.
Той ги представи: сред тях имаше лидери на либерални групи, предприемачи от Силиконовата долина и чуждестранни бизнесмени, ухажвани от кмета с надеждата да открият нови работни места в Калифорния и в частност в Сан Франциско.