На около половин километър по-нататък Фернандес забеляза фаровете на чакащото го беемве. Той отби встрани, слезе и се запъти към колата.
Мадиракши го посрещна с неприветлив поглед. Фернандес не и обърна внимание. След тази вечер оставаше само още една задача, която дори можеше да се размине, ако работодателите му бъдат достатъчно убедителни - след което щеше да се отърве и от тях, и от изродите в антуража им.
Преди да успее да закопчее колана си, колата се стрелна покрай цистерната и продължи с пълна газ обратно по пътя. Разлято кърваво петно маркираше мястото, където беше застрелян шофьорът; Мадиракши спря колата до него.
Фернандес свали прозореца. Извади запалка „Зипо” от джоба си и с едно единствено отработено движение отвори капачето и и я запали. За миг се взря в отражението си в лъскавия метал, след което метна запалката към дърветата.
Експлозивната реакция настъпи още преди тя да докосне земята. Изключително лесно запалимите изпарения, които се издигаха над бензиновия басейн, се възпламениха за миг, запращайки огнено кълбо към дърветата. Гората се озари от пожар. Подгизналото от бензина тяло на Джанкарло беше погълнато от огнения ад също толкова лесно, колкото и изсъхналите клони. Плътната стена от пламъци се устреми надолу по пътя.
Фернандес вдигна облечената си в кожена ръкавица ръка, за да предпази лицето си от жегата.
- Време е да се махаме оттук. Бързо!
Мадиракши нямаше нужда от допълнително подканяне. Колата се отдалечи с рев. Когато приближиха завоя, Фернандес погледна назад - тъкмо навреме, за да стане свидетел на мащабната експлозия на цистерната, която разкъса гората и запрати към нощното небе ослепителен оранжево-жълт гъбовиден облак. От него се посипаха пламтящи капки бензин. Миг по-късно го достигна и взривната вълна - разтърсващ удар, последван от гръмотевичния рев на всмуквания въздух, нужен за подхранването на пожара.
- Идеално - рече Фернандес. - А сега фаза две.
Колата профуча през тъмната гора и се отправи към град Флоренция, като остави зад себе си огнената стена, поглъщаща дърветата.
Тракането на стола спря в мига, когато Брако Зек насочи пистолета си към младата жена, завързана за него.
- Престани - каза той на перфектен италиански. - Нали ти казах, че ако изпълняваш всичко, ще те оставим жива. — Той дръпна стола с бунтуващата се жена по-далеч от стената, след което се върна в дневната на малкия апартамент. Стаята беше изпълнена от шестима облечени в черно мъже и екипировката им, но той си проправи път до прозореца и свали черната си балаклава, разкривайки загрубяло лице и ниско остригана посивяваща коса. Дълбоките бръчки по челото му показваха, че за своите трийсет и четири години мъжът е видял и преживял много повече от връстниците си.
Наемниците бяха нахлули в апартамента същия следобед, като Зек беше успял да прилъже жената да отвори, заявявайки, че и носи пратка. Тя беше избрана по време на подготвителната фаза на операцията, защото живееше сама в един от подходящите горни апартаменти на тясната Виа дели Алфани. Като се имаше предвид какво се намира от другата страна на улицата, беше напълно естествено жената да се окаже амбициозна художничка.
Той погледна навън към сградите от осемнайсети век - музейния комплекс, в който се намираше Галерия дел’Академия, една от най-популярните туристически атракции и дом на много от най-прочутите произведения на изкуството.
Тяхната цел.
Телефонът на Зек иззвъня. Фернандес.
- Да?
- Тук сме. Пусни ни.
Босненецът изкриви врат, за да погледне по-добре към улицата. Двама души преминаха под уличните лампи и бързо се приближиха към сградата. Фернандес и индийката. Бръчките на челото му се задълбочиха още повече. Той приемаше присъствието на Дагду почти като обида, знак, че работодателят им не вярва, че ще успеят да свършат работата без надзор. Нима всичките им досегашни успехи, които включваха кражбата на комплект китайски керамични воини от музея в Сиан и отмъкването на една от най-свещените ислямски реликви от самата Мека, не бяха достатьчно доказателство за уменията им? Дори сега, осем месеца след първата им „поръчка”, Интерпол все още не беше попаднала по следите им. Познанията на Фернандес за това как работят полицаите и какъв е начинът им на мислене, ги държеше на няколко крачки пред полицията.
Той потисна раздразнението си - все пак тя беше представител на човека, който им плащаше - и отиде в коридора, където жужеше звънецът за входната врата. Натисна бутона за отключване и с леко безпокойство зачака двамата да се изкачат по стълбите. Ако някой от останалите обитатели решеше точно в този момент да излезе от апартамента си и видеше лицата им...