— Така е, господин Чейс. Между другото, радвам се, че най-после се срещнах с вас и доктор Уайлд. Предшественикът ми ви познаваше много добре.
— Надявам се, че, ъъъ, сме оправдали очакванията ви — каза Нина, усещайки как стомахът й се свива на топка. А протоколната усмивка в отговор на Коул само я притесни още повече.
Вместо това той се обърна към останалите.
— Страхотна изложба, нали? Отдайте дължимото на доктор Уайлд и АСН. — Последваха учтиви ръкопляскания. — А сега, за съжаление, трябва да замина за следващата ми среща — не трябва да оставяте скъпо платени адвокати да ви чакат на гладен стомах, защото това е сигурен начин да си навлечете процес.
Този път смехът на групичката прозвуча искрено — вицовете за адвокати винаги се харесваха. Агентите от тайните служби ги последваха към главния вход. Някой обяви на висок глас, че президентът си тръгва и останалите гости прекъснаха разговорите си, за да го изпратят с аплодисменти. Нина също се включи в тях, макар реакцията на Еди да беше просто бавно ръкопляскане.
— Не ми харесаха намеците му за АСН — каза загрижено Нина на съпруга си. — Смяташ ли, че ще ни ореже бюджета?
— Знае ли някой какво се върти в главата на един политик? Освен „Искам повече власт“?
— Уверявам ви, че въобще не е така — разнесе се нечий глас зад тях. Нина примигна, когато осъзна на кого принадлежи: Роджър Бойс, кмет на Сан Франциско.
— Сигурна съм, че така, господин кмете — отвърна тя. Беше се запознала с Бойс преди пристигането на президента и го познаваше единствено по репутацията му: последният от дългата поредица кандидати на демократите и по мнението на всички пример за политическа коректност. Придружаваха го група хора, за които Нина предположи, съдейки по облеклата им, които струваха повече от месечната и заплата, че са ВИП-персоните, които и бяха създали толкова проблеми предишния ден. — Еди просто се шегуваше. Нали?
— Аха — отвърна не особено убедено Еди.
— О, не съм се засегнал — отвърна безгрижно Бойс. — Това е част от работата ми. Няма да се задържите дълго на кметския пост, ако сте обидчив! Но хей, бих искал да благодаря на вас и на доктор Шарп за страхотната работа, която свършихте с тази изложба. Сигурен съм, че утре ще бъде голям хит, щом я отворите за посещение. Жалко, че не можете да останете тук по-дълго.
— Ако го направим, петнайсет други града може да се обидят — обади се Роуън. — Но според мен турнето започва страхотно.
— Че има ли по-добро място за началото му от Сан Франциско? — попита Бойс, махвайки с ръка към мъгливата улица, която се виждаше през прозореца. Нина едва се сдържа да не отговори „Ню Йорк“. — Успяхте ли да разгледате града ни?
— Не още — отвърна Еди. — Но ми се ще да го направя. Искам да се спусна с пълна скорост по криволичещите улички и да видя къде са се заснели всички онези страхотни улични преследвания — в „Булит“, „Скалата“…
— В Сан Франциско могат да се видят много други неща — изчурулика Нина, щом усети, че Бойс не е особено доволен да чуе, че градът му се приема просто като фон на холивудските блокбъстъри. — Ще посетим и наистина интересните места.
— Радвам се да го чуя. — Кметът се обърна към придружителите си. — Бих искал да се запознаете някои много специални гости.
Той ги представи: сред тях имаше лидери на либерални групи, предприемачи от Силиконовата долина и чуждестранни бизнесмени, ухажвани от кмета с надеждата да открият нови работни места в Калифорния и в частност в Сан Франциско.
— А това е Прамеш Коил и съпругата му Ванита — представи той последните двама. — Господин Коил притежава една от най-бързо разрастващите се технологични компании в Индия — и освен това е изобретател на търсачката „Кексия“.
— О! „Кексия, просто попитайте“, нали? — каза Нина, повтаряйки мотото от рекламите на интернет търсачката, докато се ръкуваше с него. На външен вик Коил изглеждаше абсолютно непретенциозен, закръгленото му лице беше гладко като морски камък, очите му се криеха зад очила с телени рамки и беше склонен към напълняване, което ушитият му по поръчка костюм „Неру“ не можеше да скрие. Въпреки че Нина не беше обула обувки с високи токчета, той беше съвсем малко по-висок от нея. Тя предположи, че е около четирийсетте. — Вие сте изобретили „Кексия“? Един приятел ми я препоръча — сега ползвам изключително нея.
— До две години ще станем най-използваната търсачка в света — отвърна сухо Коил. Английският му беше правилен, но със странен акцент, равен, почти механичен. — Радвам се да се запознаем, доктор Уайлд.