Той сви рамене.
- Както желаете. Но аз съм сигурен, че Кодексът... - Към него се приближи една жена с мобилен телефон в ръка и той млъкна изведнъж. Тя беше индийка, облечена в официален костюм, по-скоро служителка, отколкото сътрудничка. Дългата и тъмна коса беше направена на такава прическа, че да прикрие, но без да скрива напълно, белега, който пресичаше лицето и от челото през дясното и око. - Какво има, Мадиракши?
- Обаждането, което очаквахте, господин Коил - каза жената.
- Моля да ме извините, но трябва да се обадя - каза Коил на Нина. Той отстъпи настрани, последван от Ванита и Мадиракши. - Да? Не, няма промяна. Както го обсъдихме, да.
- По дяволите, нямах никакви проблеми да чуя нейния глас - промърмори Еди, имайки предвид Ванита. - А мъжът и, Бога ми, звучи така, сякаш е учил английския от електронен преводач.
- Всичко наред ли е, доктор Уайлд? - попита Бойс с лека тревога в гласа.
- Да. Просто малко недоразумение.
- Радвам се да го чуя!
Друг от официалните гости попита Нина нещо за Атлантида. Междувременно Коил приключи разговора си, двамата с Ванита се върнаха при групата, а асистентката му бързо се отдалечи. Еди я изпрати с поглед, установявайки, че след напускането на президентският антураж и агентите от тайните служби, залата изглежда далеч не толкова препълнена. В резултат на това разделението в социалната йерархия си личеше ясно: бодигардовете на Бойс и охраната на сградата се въртяха по ъглите на залата, а асистенти, секретари и служители кръжаха около центъра и, където се бяха събрали техните шефове. Жената, Мадиракши, се присъедини към трима индийци в най-отдалечения ъгъл. Единият от мъжете беше брадат гигант, който се извисяваше с поне една глава над останалите.
Еди погледна през един от високите прозорци, докато Нина продължаваше да обяснява. Пред сградата имаше площад, а от другата му страна се забелязваше мъгливата светлина на автомобилни фарове. Надяваше се на следващия ден времето да се оправи; какъв е смисълът да обикаля града, когато няма да може да го види...
Изведнъж застина, заставайки нащрек при усещането, че нещо не е съвсем наред. Фаровете се насочваха право към прозорците.
Но улицата минаваше покрай залата, а не срещу нея...
Фаровете продължиха да се движат.
Право срещу него.
- Господин кмет! - излая той към Бойс. - Повикайте охраната, има...
Стъклата избухнаха от под дъжд от куршуми.
4.
- Всички на пода! - изкрещя Еди, прикривайки Нина с тялото си. По излъскания под се пръснаха късчета стъкло. Залата се изпълни с паникьосани викове, които бяха бързо заглушени от рева на двигатели.
Вътре влетяха няколко мотоциклета, върху които седяха облечени в черна кожа мъже, скрили лицата си зад визьори с огледални стъкла. Те се разпръснаха из залата, в която прозвучаха нови изстрели — нападателите пуснаха няколко откоса от своите картечни пистолети над главите на гостите, принуждавайки ги да останат на земята, след което снижиха дулата си към определени цели. Облените в кръв тела на охраната на сградата и бодигардовете на кмета се свлякоха на пода.
В този миг се чу по-силен, по-яростен рев на двигател. Един джип прегази останките от прозореца, направи остър завой на сто и осемдесет градуса, прегазвайки хората, които бяха имали нещастието да се озоват на пътя му, и разби една от витрините. Той наподобяваше рейндж роувър, само че по-обемен и подсилен; дебели решетки предпазваха предницата и задницата му, а грамадните гуми изпъкваха под мощното окачване. „Боулър Немезис”, мощен офроуд състезателен автомобил, който можеше да изпревари много спортни коли - и то на изключително труден терен.
Еди забеляза, че мотоциклетите също са офроуди. Нападателите бяха разработили план за бягство, който щеше да ги отведе на място, недостъпно за полицейските коли.
Немезисът продължи на заден ход навътре в залата, хората на пода се опитваха да изпълзят от пътя му. Някои от мотористите слязоха от машините си, без да отклоняват пистолетите си от тълпата, а други трима поеха към мястото, където се намираха Еди и Нина.
Погледът на Нина се насочи към короната. По-малко от трийсетина минути по-рано тя я беше определила като безценна - но сега някой възнамеряваше да разбере точно каква е цената и в реалния свят.
Мъжете спряха моторите и слязоха от тях с пистолети в ръце. Нито извикаха заповеди, нито ги заплашиха по някакъв начин. Намеренията им бяха пределно ясни — а един смел охранител, който се опита да извади оръжието си, беше покосен от куршумите на картечните пистолети.