- Какво да правим? - изсъска Нина. - Не можем да им позволим да откраднат короната!
- Д-да, можем! - каза Бойс с треперещ глас. Той надигна главата си, докато безликата троица се приближаваше към него. - Аз съм кметът на Сан Франциско. Моля ви, вземете онова, за което сте дошли и си вървете. Няма нужда да пострадат още хора. - Нина се намръщи, но знаеше, че нищо повече не могат да направят.
Джипът продължаваше да се движи на заден ход. Задната му решетка закачи друга витрина, която падна на земята и се разби на парчета. Златният тризъбец издрънча на пода, а големият офроудър спря зад тримата мъже.
Те изгледаха невъзмутимо короната... и по знак на най-високия от тях, очевидно лидера им, се приближиха към следващата витрина.
В която се намираше Кодексът на Талънор. Въпреки обзелия я страх, Нина успя да се изненада. Това ли беше целта им?
Реакцията на Роуън беше същата като нейната.
- Не, не можете да го вземете! - извика той, скочи...
И водачът го застреля.
Куршумът се заби в гърдите на Роуън и го отхвърли назад, облян в кръв. Главата му отскочи от пода.
- Роуън! - изкрещя Нина. Опита се да допълзи до него, но Еди я притисна към пода. Приятелят и беше все още жив, гърдите му се повдигаха леко, но ризата му подгизна от кръв.
Водачът простреля витрината с един единствен изстрел. Бронираното стъкло изпука, покри се с криви пукнатини, но не се счупи, докато един удар с дръжката на картечния пистолет не довърши работата. Мъжът извади Кодекса и притисна тежката книга към гърдите си, а един от хората му се върна при офроудъра и отвори капака на багажника. Вътре имаше голяма метална кутия, подплатена с дунапрен. Той постави древния артефакт вътре, затвори кутията и затръшна капака на багажника. Двигателят на офроудъра изрева.
Мотористите, които се намираха най-близо до разбития прозорец, подкараха навън и се изгубиха в мъглата. Джипът потегли след тях, прегазвайки пръснатите отломки и ужасените гости.
Тримата мъже, които бяха взели Кодекса, се качиха на моторите си. Двама от тях веднага потеглиха; водачът им се обърна и погледна групичката около Нина, преди също да подкара мотора си след тях...
Еди се хвърли напред, приземявайки се до златния тризъбец. Грабна го, скочи на крака и го завъртя в ръката си така, че зъбците му да сочат назад.
Нина се спусна към Роуън.
- Някой да ми помогне! - извика тя, притискайки дланта си върху раната в опит да спре кръвта. Той изстена.
Офроудърът и първите двама мотористи стигнаха прозореца и прегазиха натрошените стъкла. Водачът ги последва...
Еди хвърли тризъбеца. Той прелетя през залата като блестящо копие, устремено към целта си...
Която не беше човек, а мотор.
Дръжката му се заби между спиците на задното колело и го блокира. Моторът падна на пода, изхвърляйки водача си.
Еди хукна към него. Хвани водача и всичко ще свърши...
Мъжът се претърколи като котка, скочи на крака - и извади пистолета си.
Еди се хвърли зад една от оцелелите витрини, прикривайки се от дъжда от куршуми. Те се забиваха в дебелото стъкло, което се покри с пукнатини - след което стрелбата изведнъж спря. Стрелецът хвърли оръжието си на пода. Нямаше повече патрони.
Изрева двигател. Шофьорът на офроудъра беше чул изстрелите и побърза да се върне в залата. Мотористът се затича към джипа и скочи в него.
Отвън се чу засилващият се вой на полицейска сирена. Някой от улицата се беше обадил на 911 и полицията беше реагирала бързо при заплахата инцидентът да е свързан с кмета...
Мотористите откриха огън по приближаващите се полицаи. Разнесоха се насечени удари на олово в стомана и пукане на стъкло, след това полицейската кола се завъртя на площада и спря рязко до едно каменно сандъче с цветя. Сирената утихна, само светлината на полицейския буркан продължаваше зловещо да проблясва в мъглата.
Осемцилиндровият двигател на офроудъра изрева и той бързо изчезна.
Еди хукна към изоставения мотор и извади огънатата дръжка на тризъбеца от колелото. После изправи машината. Двигателят и беше угаснал. Той яхна мотора и скочи върху дългия педал на стартера. Машината забръмча. Той завъртя дросела няколко пъти, завъртайки предното колело.
- Еди! - извика Нина от другия край на залата. - Какво правиш?
- Тръгвам след тях!
- Не, почакай...
Твърде късно. Той излетя през разбития прозорец и подкара с пълна газ след отдалечаващия се офроудър. Стоповете на мотора се изгубиха в мъглата.
Един от гостите, оплешивяващ мъж на средна възраст, се приближи бързо до Нина и Роуън.