— Обадих се за линейка — извика един от придружителите му, размахвайки мобилния си телефон.
Погледът на измъчената Нина шареше между ранения мъж и разбития прозорец, през който беше изчезнал съпругът й. Роуън разчете изражението на лицето й.
— Нина — изпъшка той, дишайки трудно и накъсано. — Върви да помогнеш на Еди. Върнете… върнете обратно Кодекса.
— Не мога да те оставя тук!
— Ще се оправя. — Той се насили да се усмихне. — Върви. Донеси ми малко шоколад в болницата. От черния.
Нина го хвана за ръката.
— Как бих могла да забравя какво харесваш. — Тя леко стисна ръката му и след миг колебание я пусна и се изправи. Роуън и намигна. Леко поуспокоена, тя се обърна. Вниманието й привлече мигащият буркан на полицейската кола.
— Господин кмете!
Бойс се изправи с труд, треперещ от притока на адреналин и от страх. Той се обърна към нея.
— К-какво?
Нина го сграбчи за ръката и го задърпа към площада.
— Навън има полицейска кола — кажете им да блокират пътищата. Веднага!
Той беше все още твърде стреснат, за да мисли бързо.
— Но… аз не мога просто да им нареждам да правят разни неща…
— Вие сте проклетият кмет! — напомни му Нина, докато двамата приближаваха полицейската кола. Тя беше Додж Чарджър, мощен седан с четири врати, оцветен в черно и бяло, цветовете на полицията на Сан Франциско. Но и двамата полицаи, които се намираха вътре, се бяха отпуснали в седалките си, в безсъзнание или мъртви. — По дяволите!
— Мили боже! — изпъшка Бойс, щом гледката се разкри пред очите му. — Какво ще правим сега?
Нина погледна в посоката, където се беше изгубил Еди — и взе решение.
— Ще ги последваме. Така ще можете да упътвате ченгетата къде да ги блокират. — Тя отвори вратата на шофьора. Мъжът зад волана беше мъртъв, улучен от няколко куршума. Потискайки гаденето си, тя разкопча предпазния му колан и извлече тялото навън.
Бойс я зяпна изненадано.
— Не можете да постъпите така! Това е… сцена на местопрестъпление или нещо такова!
— Влизайте вътре! Не, отпред! — извика тя, когато той отвори задната врата. — Трябва да използвате радиостанцията!
Другият полицай също беше мъртъв, от слепоочието му висеше окървавено парче кожа и кост. Потръпвайки, Нина откопча и неговия колан, докато Бойс, подтичвайки, заобиколи колата.
— Не гледайте лицето му, просто го издърпайте навън — заповяда му тя.
Кметът се опита да послуша съвета й, но не се сдържа и погледна към раната, принуждавайки се да потисне отвратения си вик. Той неохотно измъкна трупа от колата и извика на някого от изложбената зала да се погрижи за телата.
— Хайде! — извика нетърпеливо Нина. Бойс се настани до нея. Тя даде на заден ход. Бронята, която се беше заклещила в каменното сандъче, изскърца и задрънча, но после се освободи. Нина даде газ и потегли в мъглата. — Обадете се по радиото.
Зад волана на офроудъра Зек повдигна визьора си и погледна разтревожено към Фернандес.
— Добре ли си?
Испанецът разтри натъртеното си рамо.
— Така мисля. Благодаря ти, че се върна за мен.
— Никога нямаше да те изоставя, Урбано. Все още не си ни платил остатъка от парите! — Той се усмихна, но на Фернандес изобщо не му беше весело. — Кой беше? Някой от охраната?
— Не, един от гостите. Копеле! Ако го видя отново, ще го убия.
Зек видя в страничното огледало, че нещо ги приближава бързо.
— Това е твоят шанс.
— Какво? — Фернандес погледна в огледалото. Самотна светлина от фар пронизваше мрака — един от техните мощни мотори Хонда XR650R. Неговата Хонда. — Той ни преследва?! — попита той невярващо.
— Какво да правим?
— Следвай плана — отиваме на Тейлър стрийт и тръгваме нагоре по хълма. Къде е радиото? — Той потърси уоки-токито на Зек. — Карай по-бързо!
Мъглата беше направила улиците влажни и хлъзгави, а заради високата, недодялана структура на хондата Еди се чувстваше още по-несигурен. Но бързо започваше да улавя духа на офроудъра.
Джипът ускори, ревът на мощния му двигател отекна в околните сгради. Той профуча покрай една кола, която рязко натисна спирачки и поднесе. Еди изруга и я заобиколи. Беше ли моторът му достатъчно бърз, за да настигне офроудъра?
Имаше само един начин да разбере. Той даде газ.
— Да, наистина съм кметът Бойс! — извика Бойс в слушалката на радиостанцията. Дежурната диспечерка беше засипана от спешни обаждания и въобще не се впечатли от лудия човек, който се беше намесил в полицейската честота и твърдеше, че е кметът. — Вижте какво, просто изпратете линейка до изложбената зала „Халиуел“ и веднага блокирайте улиците! Група въоръжени обирджии на мотори и някакъв грамаден джип убиха няколко души, включително двама полицаи!