Не се случи нищо такова. Отвън се разнесе тихо потропване на ботуши, последвано от силно чукване по вратата. Зек я отвори и Фернандес и придружителката му влязоха.
Испанецът и заместникът му се поздравиха с кратки усмивки.
- Нещо ново?
- Има ви във всички новинарски емисии - каза му Зек.
- Пожарът се разраства - повикали са пожарни команди от всички околни градове. Както и хеликоптери - добави той многозначително.
- Отлично. - Фернандес набра някакъв номер на телефона си. - Статус?
- Планът на полета е предаден на управлението на въз- душното движение - разнесе се глас от другата страна. - Готови сме.
- Тогава тръгвайте. - Той прекъсна връзката. - Къде е изходът към покрива? - Зек посочи таванския прозорец. - Добре, да заемем позиции. - Той отиде в дневната, за да поговори с останалите от екипа.
Мадиракши, която вървеше след него, погледна към спалнята.
- Какво е това? - изсъска тя, щом зърна пленничката.
- Няма да представлява проблем - отвърна Зек. - Не е видяла лицата ни.
Лицето на Мадиракши беше застинало също като изкуственото и око.
- Никакви свидетели. - Тя влезе в спалнята. Завързаната жена извърна глава и започна да опитва да освободи ръцете си, издавайки панически звуци. Не и трябваше да разбира английски, за да разпознае опасния тон в гласа на новодошлата.
- Ако я застреляш, съседите може да чуят - предупреди я Фернандес.
- Не ми трябва пистолет. - Тя се спря точно зад жената, чиито приглушени викове ставаха все по-отчаяни.
- Остави я - рече Зек, влизайки в стаята. - Обещах и, че ще я оставя жива, ако не ни създава неприятности.
Мадиракши не му обърна никакво внимание. Тя постави пръстите си върху дясната си очна ябълка и натисна. Разнесе се тих всмукващ звук и нещо падна в очакващата и длан с тихо пльокване.
Това беше стъкленото и око, което проблясваше влажно.
Зек беше виждал много ужасяващи неща през живота си, но въпреки това небрежността, с която жената свали протезата си, го погнуси. Отвращението му премина в объркване, когато тя стисна окото с двете си ръце и го завъртя. Разнесе се тихо щракване и то се разпадна на две полукръгли части. Какво правеше тя?
Отговорът дойде веднага, щом тя отпусна ръце. В окото се намираше навита тънка стоманена тел. Докато Зек осъзнае, че това е гарота, Мадиракши вече я беше омотала около гърлото на беззащитната млада жена и дръпна силно.
- Не! - изпъшка Зек, но Фернандес го стисна силно за рамото и го дръпна назад. Италианката не можа дори да извика, защото острата като бръснач жица спираше притока на въздух. Тя се сгърчи и опъна въжетата. Столът изтропа по пода; Мадиракши дръпна още по-силно и телта преряза кожата и плътта. Кръв плисна по шията на жената. Тя свиваше и отпускаше юмруци... после утихна. Едно последно изтрополяване и столът застина неподвижно.
Мадиракши разви гаротата и се обърна. За пръв път Зек видя лицето и такова, каквото беше в действителност; на мястото на дясното и око като малка уста зееше празната дупка на очната ябълка. Той отново потръпна от отвращение, придружено от прилив на гняв, и извика:
- Не беше нужно да го правиш!
- Никакви свидетели - повтори индийката. Тя извади един парцал и прекара през него окървавената жица. След като почисти гаротата, тя я намота на кълбо и отново сглоби двете половини на окото си. Щрак. Ново заучено движение и с тих, но смущаващ всмукващ звук протезата се озова на мястото си. - Така. Чака ви работа.
- Така е - обади се Фернандес, преди Зек да успее да отговори. Той се наведе към лейтенанта си и добави с нисък глас: - Може би бебето те е поразмекнало, Брако. Ако това ще създава проблеми...
- Няма проблем - отвърна твърдо Зек. - Но аз и обещах...
- Никога не давай обещания, които може би няма да успееш да изпълниш - каза му Фернандес и щракна с пръсти. Мъжете в дневната вдигнаха глави като един, готови за действие.
Десет минути по-късно всичките осем наемници се намираха на полегатия покрив над апартамента.
Фернандес надникна през ръба. Видя как Мадиракши напуска сградата. Изпита облекчение, че най-накрая се е отървал от нея, обърна се и погледна хората си.
- Готови ли сте?
Мъжете отговориха утвърдително. Всеки беше въоръжен с компактен картечен пистолет„Хеклер и Кох МП-5”, оборудван с лазерен мерник и заглушител. Останалата част от оборудването им висеше закачена на ремъците, с които се бяха опасали; не просто стандартна сбруя, а парашутна окачваща система, способна да издържи теглото им, че и повече.