Ръмжейки като разярен бик, Еди се нахвърли върху него.
Цялото тяло го болеше от тежкото падане, дрехите и кожата му бяха разкъсани, движеше го само чистата ярост. Противникът му все още носеше мотоциклетния си шлем, но по тялото му имаше хиляди други места, където можеше да нанесе болезнен удар - както установи след миг Фернандес, след като отнесе силен ритник в слабините.
- Тъпо копеле! - изръмжа Еди и го блъсна силно в дъските на кея. - Ще ме стреляш, а, гаден тъпа...
Зек го изрита с тежкия си ботуш в ребрата и го повали до шефа си. Еди падна по гръб, замаян. Зек го ритна отново, след което помогна на Фернандес да се изправи...
От улицата се разнесе изстрел от ловджийска пушка.
Свистящите оловни сачми разкъсаха кожените дрехи на Фернандес и заседнаха в широкия гръбен мускул. Испанецът изрева от болка и падна на земята, сгърчен в агония. Той беше поел по-голямата част от заряда, но босненецът също отнесе няколко сачми в ръката си. Зек залитна назад, притиснал с ръка раните си.
Полицейската кола на Нина се появи на кея - през прозореца се беше подал Бойс, стиснал пушката в ръка.
- Така ви се пада, тъпанари! - изрева той и презареди.
- Прицели се по-високо! - каза му Нина. - И гледай да не улучиш съпруга ми! - Кметът стреля отново. - По-високо! Цели се по-високо, идиот такъв!
Зек се поколеба, погледна Фернандес и се хвърли в оцелялата моторница под дъжд от сачми.
- Тръгвай! - изрева той на мъжа пред кормилото.
- Но Урбано...
- Нищо не можем да направим за него! Да се махаме оттук!
Моторницата се втурна напред, изригвайки струи пяна от двата си извънбордови двигателя.
- Иху! - изкрещя Бойс и стреля отново. - А така! Бягайте, копелета! Разкарайте се от моя град!
- Така ли се държиш на събранията на градския съвет? - Нина натисна рязко спирачките и полицейската кола спря почти на ръба на кея. Тя изскочи навън и хукна към Еди. Бойс слезе от колата и продължи да стреля след отдалечаващата се лодка, докато пушката остана без сачми. - Еди! Добре ли си? Еди?
Той надигна глава с усилие, опита се да се усмихне, но лицето му се изкриви в гримаса.
- Да, добре съм... Само че съм яко натъртен.
- О, слава Богу. - Тя коленичи и му помогна да се надигне. - Какво стана с Кодекса? Успяха ли да го отнесат?
- Не.
Тя огледа кея, но не видя сандъка.
- Къде е тогава?
Той протегна треперещата си ръка и посочи към водата.
- Дано да не ръждяса.
Бойс се приближи с развълнувано и развеселено изражение на лицето.
- Да му се не види! Това беше... леле! Никога не бях стрелял с пушка.
- Забавно е, нали? - попита Еди.
- Да... Тоест, не, разбира се! Оръжията са заплаха за безопасността в гражданското общество. Очевидно. - Докато се оправдаваше, на лицето му се изписа смущение.
Воят на сирените приближаваше. Останалите полицейски коли най-после ги настигнаха. Полицаите наизскачаха на кея с извадени пистолети.
- Господин кмете! - извика единият от тях. - Добре ли сте?
- Добре съм - отвърна той и посочи ранения Фернандес. - Арестувайте този човек - той е член на бандата, която обра изложбата за Атлантида и уби няколко души, включително двама полицаи. Другарите му току-що отплаваха с една моторница - веднага организирайте преследване. - После посочи Еди. - Този човек се нуждае от медицинска помощ. Не, не го арестувайте! - добави той, когато ченгето посегна към белезниците на колана си.
- Да не би да изглеждам като бандит? - оплака се Еди.
- И по-добре си изглеждал - каза му Нина, преди да се обърне към Бойс. - Господин кмете, имаме нужда от водолази колкото се може по-бързо. Откраднатият артефакт се намира във водата.
- Чухте ли я? - попита Бойс, кимайки с глава.
- Да, сър! - Полицаят вдигна радиостанцията към устата си, но първо го погледна въпросително. - Ъъъ, господин кмете?
- Какво?
- Пушката, сър?
- О. Да. - Бойс побърза да му подаде празното оръжие. Полицаят го взе и излая някакви заповеди по радиостанцията си. Близо до тях Фернандес изпъшка сподавено, когато други двама полицаи го изправиха на крака и оковаха ръцете му зад гърба; убийците на полицаи не ги галеха с перце, независимо в кой град се намираха.
В далечината се разнесе вой на сирена - този път по-различен, на линейка.
- Хайде, да те заведем в болницата - каза Нина на Еди и стана. - А после ще проверя как е Роуън.
- Типично за теб - изсумтя Еди, изправяйки се с усилие. - Повече се тревожиш са бившето си гадже.