- Нина, погледни ме. Погледни ме. - Той бавно отмести ръцете и, за да я погледне в очите. - Знам, че малко ревнувах от Роуън, но не беше сериозно. Той беше добър човек. Но ти не си го убила, чуваш ли? Не трябва да спираш да си го повтаряш. Същото се случи и... - Той замълча, припомняйки си ужасното чувство за загуба, което го беше връхлетяло година и половина по-рано. - Същото се случи и когато загина Мици, докато търсехме Екскалибур. Аз се обвинявах за смъртта и. Спомняш ли си?
- Да.
- Но... но с времето осъзнах, че не съм я убил аз. Само това, че беше с мен, не означава, че съм виновен - не аз дръпнах спусъка. Знам, че сега това може да ти прозвучи сурово, но същото се отнася и за теб. Не ти си убила Роуън. Нито пък са го убили заради теб.
- Но няма да е правилно, ако...
- Не си - повтори той още по-настойчиво. - Разбра ли? Човекът, който го направи, е арестуван. Той е виновен, не ти. Не трябва да се обвиняваш за това. Аз постъпих така с Мици и... е, спомняш си как беше. Нещата не вървяха добре известно време. Не искам и ти да преминеш през това.
- Нищо не мога да направя - каза тя. - И... знам, че трябваше да говоря с баща му, да му разкажа, какво се е случи... но не можах. От болницата му казаха, той знае, че Роуън е мъртъв, но... - По бузите и започнаха да се стичат сълзи, гласът и премина в шепот. - Ами ако обвини мен за това? Ако той също си мисли, че вината е моя?
Еди я прегърна по-силно и тя зарови лице в рамото му.
- Хей, хей - каза той и я погали по косата. - Няма да те обвини, защото ти не си направила нищо лошо.
- Аз... знам, че си прав. Осъзнавам го, но не го чувствам.
- Трудно е, знам. Повярвай ми, знам го много добре! Но ти ще го преодолееш и ще спреш да се обвиняваш. Това също го знам. Виж какво, най-добре е да се прибереш у дома.
Нина повдигна глава и отново избърса сълзите от очите си.
- Не... предпочитам да работя. По-късно ще дойде един човек от Интерпол. Ако успея да разбера защо тези хора искаха да вземат точно Кодекса, а не нещо друго, това ще им помогне да разберат кой стои зад обира и зад кражбата на всички останали съкровища. - Тя се стегна и си пое дълбоко въздух, опитвайки се да се вземе в ръце. - Ще се оправя.
- Сигурна ли си?
Измъчена усмивка.
- Доколкото мога.
- Това е моето момиче. - Еди я целуна и се изправи, за да огледа разпилените по бюрото и материали. - Какво успя да откриеш досега?
- Все още нищо - въздъхна тя. - Може би трябваше да приема предложението на онзи Коил за превода на книгата.
- И с какво разполагаш, всъщност?
- Най-вече че като изследовател Талънор трябва да бъде поставен редом с Колумб, Кук и Марко Поло. Кодексът отразява само една от експедициите му, но ние знаем, че той е посетил и Южна Америка - открил е мястото на тамошната колония на атлантите, която ние намерихме. Сигурно е имало и други експедиции; просто още не сме открили тези записки.
Еди прегледа няколко страници.
- Преводът точен ли е?
- Доколкото ни е известно. Защо?
- Защото начинът, по който е написан, ми е познат. Прилича на военен доклад, тактическа оценка - само фактите, мадам. Когато стигне до някое място, описва само колко мъже, годни да носят оръжие, живеят там, какъв е теренът, къде са разположени височините, такива неща. Този тип Талънор не е бил изследовател - бил е разузнавач.
- Атлантите са били завоеватели - напомни му Нина. - Предполагам, че военната мощ на потенциалната им цел е била по-важна от културното и наследство. - Тя се сети нещо и порови из листите. - Макар че... тук. Проявява по-голям от обичайното интерес към една група хора.
- Какви хора?
- Някакви индуистки свещеници. Срещнал ги в Хималаите, докато пътувал нагоре по поречието на Ганг. След това изминал около стотина мили на североизток в Тибет и намерил Златния връх - друго важно за атлантите място.
- Да, доста добре се позабавлявахме там, нали? - каза Еди с лека саркастична нотка в гласа. - И какво за тези свещеници? Преди толкова много години имало ли е индуисти въобще?
- Индуизмът съществува от много време - много по-дълго от останалите авраамически религии. Още преди да открием Кодекса и той да потвърди - тя отвори книгата на страниците, които бяха показани в Сан Франциско, и посочи частта, написана на ведически санскрит, - че древните индуисти са били съвременници на атлантите, имаше доказателства, че тази религия е съществувала поне от трихилядната година преди новата ера. А епическите индуистки текстове описват цивилизация, която е съществувала още отпреди това.
- Нали не става въпрос за Ветерес?