- Не знам. - При споменаването на отдавна изчезналата раса, която беше открила година по-рано, тя го погледна с леко огорчение. - Но дай да не раздухваме тази възможност, нали? И без това разни фанатици от трите религии се опитват да ни убият заради това - не искам да добавям към тях още една.
- Ще го запазя за себе си - увери я той. - И какво казва Талънор за тях?
Нина започна да чете от превода.
- Тук пише: „Упътиха ни на север от реката, към място с ширина едно - тук очевидно става дума за атлантските мерки - където се намираше грамаден храм. Макар обитателите му да не се държаха враждебно, те бяха добре подготвени да защитават свещената си планина...” После продължава да описва колко е трудно да се планира нападение заради терена, така че може би си прав - това е тактически доклад. Както и да е... „Свещеникът ми оказа честта да вляза в храма, където ми показа техния бог - в когото разпознах великия Посейдон по тризъбеца, който държеше в ръката си, макар че тези хора го наричаха с друго име”. След това се чуди дали заради близката митология тези хора са братовчеди на атлантите - което всъщност е интересна теория. Ще трябва да я проверя... - Тя замълча, замисляйки се върху възможността.
Еди изсвири остро и потупа с пръст по Кодекса.
- Едно по едно, любов моя.
- Да, извинявай. Докъде бях стигнала? „Свещеникът беше заинтригуван от разсъжденията ми. Каза ми, че познанието на Посейдон може да съдържа отговора, но тъй като текстовете бяха прибрани на сигурно място, трябваше да почакам, преди да ги видя. Когато го попитах колко дълго трябва да чакам, свещеникът отвърна, че на аколитите му ще им бъде нужен един ден да стигнат до свещената гробница, но ще се върнат само за един час. Когато го попитах как е възможно това, той се усмихна и каза, че Посейдон имал много тайни”.
- Какво, да не би да се телепортират?
- Нямам представа. - Нина прегледа превода. - Но да, Талънор решил да изчака и един ден по-късно те се върнали с няколко каменни плочи - които били изписани с текст на ведически санскрит. - Тя посочи текста, изписан върху листа от орейхалк. - Това тук е копие на част от познанието на Посейдон... чакай малко! - Тя щракна с пръсти, щом привидно различните елементи внезапно се подредиха идеално в ума и. - Колко съм глупава! Как не съм се досетила до сега? Въобще не става въпрос за Посейдон. Това е Шива. В текстовете често се среща, че е използвал тризъбец като оръжие.
- Шива ли? - попита Еди.
- Един от индуистките богове.
- Знам това. Имам предвид какъв е той? Каква му е титлата?
- О, нищо особено - отвърна Нина. - Просто Унищожителят на светове.
Той се намръщи.
- Значи е от лошите?
- Не, съвсем не. Индуизмът е създаден въз основа на идеята за цикличността - всичко преминава пред безкраен процес от раждане, живот, смърт, прераждане, дори цялата вселена. Шива е богът, който слага край на всеки цикъл чрез акт на унищожение... но така дава възможност да се създаде нов цикъл. Той е една от най-важните фигури в индуистката митология. Преведохме го като Посейдон, защото Талънор прилага собствените си вярвания, за да опише чужда култура, с типичната за атлантите арогантност. Така че когато пише, че свещеникът му говори за познанието на Посейдон, всъщност е имал предвид познанието на Шива. А във ведическия санскрит думата за познание е веда - но веда има и друго значение. Ведите са някои от най-древните индуистки свещени текстове, които са създадени поне преди хиляда и петстотната година преди новата ера - но тези... Шива-веди са много по-стари. И те са съхранявани в неговата гробница... Криптата на Шива.
Еди обърна на следващата страница, където имаше още текст, написан на ведически санскрит, преди отново да премине на атлантски език.
- Какво друго пише тук?
Нина погледна страницата.
- Най-вече за циклите на живота. Унищожение и сътворение. Талънор сигурно е харесал идеята. - Тя отново погледна към текста, написан на езика на атлантите. - Свещеникът му показал и ключа за Криптата на Шива - което трябва да е ей това нещо тук. - Тя затвори кодекса и показа щампата върху корицата от орейхалк.
Еди се вгледа отблизо в начупената линия. Тя имаше дължината на протегната ръка, в центъра и имаше богато украсен релеф на човешко лице, чиито устни бяха извити в загадъчна усмивка. Обграждаха го пет по-малки лица, всичките женски.
- Свещеникът ще да е бил твърде доверчив, щом му е позволил да копира ключа им. Ами ако реши да ограби мястото?
- Според написаното в текста, те са му казали, че дори и да намери Криптата, той никога няма да успее да влезе вътре, защото „само онези, които познават любовта на Шива” могат да използват ключа - каза му Нина. - Изглеждат много сигурни в това.