- Едва ли са щели да са толкова сигурни, ако тогава е имало динамит. Кои са жените?
- Богини. Жените на Шива, предполагам.
- Имал е пет жени? Мислех, че е индуист, а не мормон.
- Не са му били жени едновременно. - Нина посочи две от лицата. - Не знам кои са всичките, но тези двете са Шакти, богинята на женската сила, и Кали, богинята на смъртта.
- О, знам много добре, коя е Кали - отвърна Еди и се ухили. - От „Индиана Джоунс и Храмът на обречените”, нали?
Нина примигна.
- Да, но ако някога говориш с някой вярващ индуист, никога не го споменавай! Веднъж разговарях с един индийски учен за представянето на археологията в медиите и споменах за Индиана Джоунс - той въобще не ми се зарадва. Кали не е богиня, срещу която би искал да се изправиш, но определено не е и зла, и той беше доста ядосан, че първото нещо, за което много американци се сещат, когато стане въпрос за религията му, са човешките жертвоприношения и замразения маймунски мозък. - Телефонът иззвъня.
Обаждаше се Лола.
- Доктор Уайлд? Човекът от Интерпол, когото очаквахте, е тук.
- Добре. Би ли го довела, ако обичаш?
Лола влезе, следвана от висок мъж, облечен с бледо син костюм.
- Доктор Уайлд? Това е господин Джиндал.
- Здравейте, заповядайте - каза Нина, изправяйки се да го посрещне. Както беше очаквала от името му, международният полицейски агент се оказа индиец; около трийсетте, с ъгловата, но все пак привлекателна физиономия и черна, зализана коса. - Аз съм Нина Уайлд; това е съпругът ми Еди Чейс.
- Анкит Джиндал, главен следовател от Интерпол - представи се новопристигналият и се ръкува с тях, разкривайки белите си с зъби в широка усмивка. - Радвам се да се запознаем. - За разлика от скованите Прамеш и Ванита Коил, които бяха срещнали два дни по-рано, говорът му, макар и типично индийски, беше по-гъвкав и сърдечен.
- Няма да споменавам Индиана Джоунс - прошепна Еди на Нина, която леко се усмихна.
Джиндал погледна към артефакта на бюрото и.
- Кодексът на Талънор?
- Точно така - отвърна тя.
Той кимна одобрително.
- Радвам се, че не е пострадал. Не мога да кажа същото за всички съкровища, които открива отделът за престъпления срещу културното наследство.
- Как бихме могли да ви помогнем, господин Джиндал?
- Първо бих искал да ви кажа лично добрите новини: идентифицирахме водача на престъпниците. Урбано Луис Фернандес. Испанец, бивш член на Grupo Especial de Operaciones - спецчастите на испанската полиция.
- Много радикална смяна на професията - каза Еди.
- Ето защо толкова дълго време успяваше да се измъква - познава всички номера на полицията. Но сега, благодарение на вас, той е в ръцете ни.
- И какво ще правите този кучи син? - попита Нина. По лицето и премина нетипична за нея жестокост. - Ако питате мен, заслужава електрически стол.
- Може и така да стане. Макар че не сме сигурни къде. Бяха нужни много дипломатически усилия, за да убедим американското правителство да го предаде на Интерпол. Търсен е в поне дванайсет държави и всички искат да го съдят за кражбата на културни ценности - както и за убийствата на хора.
- Мога да си представя. Давид на Микеланджело срещу теракотените воини? Италианци и китайци сигурно вече са на нож за това кой да го докопа пръв.
- Не само това. Ще ви кажа нещо поверително — отвърна Джиндал, поглеждайки ги предупредително. - Има и други обири, които не са разкрити пред обществото - дали защото са политически неудобни, или защото могат да бъдат опасни. Един от откраднатите предмети е Черният камък в Мека. Саудитците са го заменили с дубликат, но ако това се разбере, ще настъпи хаос.
- Настина ли? - каза стреснато Нина.
- Кое? - попита Еди.
- Смята се, че Черният камък е поставен в храма Кааба от самия Мохамед - обясни тя. - Той е ключова част от хадж, ислямското поклонение - ако се разбере, че е фалшив, цялата страна ще се взриви.
- А Близкият изток има нужда точно от това.
- Ето защо се опитваме да накараме Фернандес да ни разкрие името на работодателя си, за да можем да открием и върнем всички откраднати съкровища - каза Джиндал. - Но... той не иска да говори. Което е другата причина да ви потърся - може да успеете да ни помогнете. И по-точно господин Чейс би могъл.
- Аз ли? - попита Еди. - Как?
Джиндал извади няколко документа от куфарчето си и ги остави на бюрото на Нина. Към всеки един от тях беше прикрепена по една снимка.
- Това са трима от престъпниците, които бяха убити в Сан Франциско. Те са от различни националности: никарагуанец, украинец, португалец. Но общото между тях е, че всички са известни наемници.