— Много радикална смяна на професията — каза Еди.
— Ето защо толкова дълго време успяваше да се измъква — познава всички номера на полицията. Но сега, благодарение на вас, той е в ръцете ни.
— И какво ще правите този кучи син? — попита Нина. По лицето и премина нетипична за нея жестокост. — Ако питате мен, заслужава електрически стол.
— Може и така да стане. Макар че не сме сигурни къде. Бяха нужни много дипломатически усилия, за да убедим американското правителство да го предаде на Интерпол. Търсен е в поне дванайсет държави и всички искат да го съдят за кражбата на културни ценности — както и за убийствата на хора.
— Мога да си представя. Давид на Микеланджело срещу теракотените воини? Италианци и китайци сигурно вече са на нож за това кой да го докопа пръв.
— Не само това. Ще ви кажа нещо поверително — отвърна Джиндал, поглеждайки ги предупредително. — Има и други обири, които не са разкрити пред обществото — дали защото са политически неудобни, или защото могат да бъдат опасни. Един от откраднатите предмети е Черният камък в Мека. Саудитците са го заменили с дубликат, но ако това се разбере, ще настъпи хаос.
— Настина ли? — каза стреснато Нина.
— Кое? — попита Еди.
— Смята се, че Черният камък е поставен в храма Кааба от самия Мохамед — обясни тя. — Той е ключова част от хадж, ислямското поклонение — ако се разбере, че е фалшив, цялата страна ще се взриви.
— А Близкият изток има нужда точно от това.
— Ето защо се опитваме да накараме Фернандес да ни разкрие името на работодателя си, за да можем да открием и върнем всички откраднати съкровища — каза Джиндал. — Но… той не иска да говори. Което е другата причина да ви потърся — може да успеете да ни помогнете. И по-точно господин Чейс би могъл.
— Аз ли? — попита Еди. — Как?
Джиндал извади няколко документа от куфарчето си и ги остави на бюрото на Нина. Към всеки един от тях беше прикрепена по една снимка.
— Това са трима от престъпниците, които бяха убити в Сан Франциско. Те са от различни националности: никарагуанец, украинец, португалец. Но общото между тях е, че всички са известни наемници.
— Наемници, а? — Еди погледна отблизо снимките, но не разпозна нито едно от лицата. Обърна се към Джиндал. — Добре сте ме проучили, нали?
Индиецът се усмихна.
— Надявам се, че не се обиждате от това.
— Не, само че аз от доста време не се занимавам с такава работа. Пък и никога не съм се смятал за наемник, а по-скоро за посредник при уреждане на спорове.
— О, да — каза Нина. — Скарат ли се двама, застрелваш единия.
— Хей, навремето не се оплакваше! Та кои са тези мъже?
Джиндал започна да показва снимките по ред.
— Рамон Малтес Еспиноза; Генади Скляр…
— Скляр ли? — прекъсна го Еди.
— Познавате ли го?
— Никога не съм го срещал, но го знам по име. Работеше предимно в Африка… Хараре, там чух за него.
— Ходил си в Зимбабве? — попита Нина. Макар да смяташе, че знае за някогашните пътувания на съпруга си, той не спираше да я изненадва.
— Преди около шест години — отвърна Еди. — Не възнамерявам да се връщам там — не съм особено популярен. Но името на този тип Скляр ми е познато оттам.
— Светът е малък.
— Постепенно опознаваш основните фигури в бизнеса. Поне професионалистите — онези, които са достатъчно добри, че да не ги убият. — Той се обърна към Джиндал. — За работата, която е вършил, този Фернандес се е нуждаел от най-добрите, които е можел да намери. А не са много посредниците, чрез които да се свърже с тях.
— Съмнява ме, че ще поискат да говорят с Интерпол — каза Джиндал.
— Може би не, но може да разговарят с мен. Някой все ще знае нещо — може би дори кой плаща на Фернандес. Може дори да не се наложи да ходя при тях — току-виж мисълта, че мога да го направя, се окаже достатъчна да накара Фернандес да проговори.
Джиндал се замисли.
— Опитваме се да сключим сделка с него, но на този етап той отхвърля всяко предложение. Може би ако към моркова добавим една тояга той ще стане по-сговорчив… — Помисли още малко. — Съгласен ли сте да се върнете в Лион с мен? Не само заради това — вие сте очевидец на събитията и всяка помощ от ваша страна относно връзките на Фернандес с наемниците ще ни бъде изключително полезна. Но ако не успеем да го убедим да приеме сделка, тогава може би заплахата ще бъде по-ефективна стъпка. Не физическа заплаха, разбира се — побърза да добави той.