Еди се ухили.
— Изобщо не ми е минало през ума. Но съм съгласен. — Той се обърна към Нина. — Обаче само ако ти нямаш нищо против. Ако не искаш да оставаш сама…
— Ще се справя. Особено след като пътуването ти ще помогне за разобличаването на това копеле.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно — настоя тя. — Щом ще помогне за залавянето на човека, отговорен за всичко това, имаш пълната ми подкрепа.
— Отлично — кимна Джиндал. — Ще уредя полета. — Той отново погледна към древната книга. — Що се отнася до Кодекса… открихте ли някаква причина Фернандес да иска да го краде?
— Мисля, че да — отвърна Нина. Тя му изложи разсъжденията си за връзката между бога на атлантите Посейдон и индуисткия бог Шива, отваряйки Кодекса на страниците, които бяха показани на изложбата, за да илюстрира идеята си.
— Ако тази Крипта на Шива все още съществува, то съдържанието й ще представлява невероятно археологическо откритие.
— За което си заслужава да убиеш? — попита Еди.
Джиндал погледна замислено към древните слова.
— Текстът на ведически санскрит, индийската връзка, беше една от причините да поискам да получа тази задача. Черният пазар за древни индуистки артефакти е огромен — и да, за нещастие има хора, които са готови да убият заради тях. Но мащабът на този случай ще надхвърли в пъти всичко, с което съм си имал работа досега.
— От кога работите в Интерпол? — попита Нина.
— Около три години. Преди бях детектив в делхийската полиция — бях се специализирал в залавянето на крадци на произведения на изкуството и тъй като голяма част от случаите включваха международна търговия, беше напълно естествено да се прехвърля в Интерпол при първа възможност.
— Струва ми се интересна работа — каза Еди. — Пътувания, арест на лоши момчета, откриване на откраднати съкровища…
— Има си своите добри моменти, макар че според мен не може да се сравни с онова, което правите вие. — Той забеляза витрината. — Това египетският артефакт ли е?
— Знаете ли за него? — попита Нина, изненадана, че той е запознат с малката виолетова фигурка.
— Да, египтяните ни помолиха да проверим в базата данни на Интерпол дали не съвпада с нещо откраднато или открито. Не намерихме нищо такова, затова предполагам, че са го дали на АСН с надеждата вие да го идентифицирате.
— Засега нямаме успех — призна Нина. — Но не спираме да опитваме — поне докато на египтяните не им омръзне да чакат и не си го поискат обратно!
Тримата се засмяха, след което Джиндал събра документацията си.
— Благодаря ви за помощта, доктор Уайлд. Господин Чейс, ще ви се обадя веднага, щом потвърдя полета. — Той се сбогува с тях и излезе.
— По-добре да се прибера и да си опаковам четката за зъби — каза Еди.
— Смяташ ли, че ще успееш да накараш този Фернандес да проговори? — попита Нина.
Хитра усмивка.
— Стига да ми дадат пет минути насаме с него в присъствието на нещо остро.
— Съмнявам се, че Интерпол ще одобри… но в този случай аз не бих имала нищо против. — Тя внимателно постави Кодекса върху подплънката в голямата стоманена кутия и я затвори. — Но докато не открием кой точно стои зад обирите, трябва да държим това нещо на сигурно място. Можеш ли да го занесеш?
— През повечето време си мисля, че се омъжи за мен само да имаш хамалин под ръка — оплака се Еди на шега и вдигна кутията, изпъшквайки напълно искрено: — Ох, по дяволите!
— Добре ли си?
— Да, добре съм. — Той притисна ръка към ребрата си. — Изведнъж ме преряза нещо.
— Имам болкоуспокояващи в чекмеджето.
— Не, добре съм — настоя той. — Просто от едната страна се чувствам така, сякаш някой я е изтъркал с шкурка.
— И така изглежда. Сигурен ли си, че си добре? Мога да накарам някой друг да го отнесе в сейфа.
— Не, няма проблем. — Той отново вдигна кутията. — Макар че библиотекарите сигурно са били адски доволни, когато на някого му хрумнало да прави книгите от хартия, вместо от метал.
Слязоха с асансьора до сутерена на сградата на Секретариата. По-голямата част от етажа беше окупирана от центъра за обработка на данни, компютърните сървъри поемаха терабайтовете информация, която преминаваше през ООН, но те търсеха нещо с телесна форма.
На входа се виждаше познато лице.
— Здрасти, Лола — каза Нина, която беше забелязала, че асистентката и си говори с един от охранителите, висок млад хаитянин на име Анри Вернио.