- Но предимно е работил в Зимбабве. Което означава, че си е намирал работа чрез Струтър. От доста време не съм го виждал, но сигурно ме помни. Така, аз не харесвам Хараре, градът е гнусна дупка, а Струтър е боклук, но ако пийнем по няколко чашки с него, сигурен съм, че бързо ще науча клюките. Кой къде е, какво прави... и за кого.
Фернандес очевидно беше започнал да се чувства неудобно.
- Всеки знае по нещичко - продължи да го притиска Еди, - и те ще ми разкажат неща, което някое ченге никога не би открило. Може от известно време да съм вън от бизнеса, но все още съм част от този свят - а светът е малък. Толкова много информация се носи наоколо... трябва просто да събера отделните късчета и ще разбера кой те е наел.
- Никой няма да ти го каже - настоя Фернандес, но над тънките му мустачки изби пот.
- Знам ли, мога да бъда много убедителен. - Той се наведе напред и го погледна твърдо. - Ако открия кой е шефът ти, тогава всички сделки, които Интерпол ти предлага, отиват директно в коша. Повече няма да си им нужен. И ти ще бъдеш прецакан, приятелче. Искаш ли процес в Китай? Или Саудитска Арабия? По дяволите, ти уби две ченгета в Калифорния - там все още прилагат смъртното наказание. - Той се изправи. - Ако бях на твое място, щях да се позамисля. Но гледай да е по-бързичко, че ме чака самолетът.
Той излезе и се върна в стаята за наблюдение. Двамата следователи го очакваха - и двамата изглеждаха впечатлени.
- Наистина ли можеш да намериш човека, наел Скляр в Зимбабве? - попита Кит.
- На теория - отвърна смутено Еди. - Само че няма да съм най-подходящият човек, който да отиде там, защото, ъъъ... Там ме чака смъртна присъда.
- Какво? - възкликна шокираната Бушом.
- Да. Преди известно време помогнах на едни хора, които бяха в списъка за очистване на правителството, да се измъкнат от страната. Проблемът беше, че и мен ме сложиха в този списък. Така че нямам никакво желание да се връщам там.
- Разбирам - рече Кит. - Да се надяваме, че няма да се наложи. - Той посочи затворника. - Фернандес като че ли обмисля думите ти.
- В такъв случай трябва да го оставим да се поизпоти - каза Бушом. - Много добра работа, господин Чейс. - Тя се обърна към Кит. - Ще уведомя директора. Изглеждате ми уморен - и двамата изглеждате изморени. Трябва да си починете.
- Денят беше дълъг - съгласи се Еди. Той погледна часовника си и установи, че минава девет вечерта. Той потисна една прозявка. - Мисля, че трябва да се прибирам в хотела.
- Ще ти покажа изхода - рече Кит. Тримата излязоха от стаята за наблюдение, двамата мъже се сбогуваха с Бушом и тръгнаха към асансьора.
Когато стигнаха до стоманената врата, вниманието им беше привлечено от униформената полицайка, която стоеше от другата страна. Еди предположи, че е индийка, черната и коса беше прибрана в стегнат кок. Като че ли имаше проблеми с приемането на идентификационната и карта. Охраната отвори вратата и тя премина, без да поглежда Еди или Кит. Що се отнася до тях, и двамата обърнаха глави след привлекателната, макар и адски сериозна жена.
- Хей - каза Кит, - ти си женен.
Еди закачливо сви рамене.
- Не могат да ме осъдят за гледане.
- Така ли щеше да говориш и ако Нина беше тук?
- Най-вероятно да. Забавно е да я дразня. - Те преминаха през вратата. - О, забравих якето си в кабинета ти.
- Няма проблем. - Кит натисна бутона, за да извика асансьора.
Фернандес вдигна глава, когато вратата се отвори и потисна изненадата си при вида на новодошлата.
- Не те очаквах толкова скоро.
Мадиракши Дагду го изгледа равнодушно със здравото си око.
- Каза ли им нещо?
Той изсумтя.
- Разбира се, че не! Не ми съобщиха нищо, което да заслужава вниманието ми. Не спираха да задават един и същи въпроси, да ми предлагат жалките си сделки.
- Които ти отхвърляше.
- Естествено. Иначе нямаше да седя тук, окован към стола, нали? А сега ме измъкни оттук.
Мадиракши кимна и застана зад него.
- Между другото - каза тя, преди да дойда тук, минах през съседната стая, за да проверя дали е празна. Видях една видеокамера.
В гласа му се промъкна безпокойство.
- И ти я изключи, надявам се? - попита той.
- Да. - Зад гърба му се разнесе чмокащ, влажен звук. - А след това... изгледах записа.
Фернандес изведнъж си припомни звука от апартамента във Флоренция.
- Не, чакай, аз само...
Гаротата се уви около гърлото му и жената дръпна силно.
Еди взе коженото си яке.
- В кой хотел ще ме настаниш?
- „Девил”, от другата страна на реката. Между другото, докато си тук, трябва да видиш Фестивала на светлината на площад „Теро”. Намира се само на няколко минути пеша от хотела. Много е впечатляващо.