Еди хукна обратно към Кит. От асансьора излязоха трима въоръжени охранители.
- Трябва ни кола - каза им той. - Дайте ми ключове, бързо! - Единият от мъжете бръкна в джоба си. Еди грабна ключовете от ръката му и натисна бутона за дистанционно отключване. Няколко редици по-нататък проблеснаха светлини. Той хукна към колата, старичък, поочукан малък фолксваген поло - далеч от идеалния избор за преследване на голяма и мощна скъпа кола, но само с това разполагаше.
Еди запали двигателя и потегли. Кит вече беше дал заповеди на охранителите и тичаше към основната алея, махайки му с ръка. Еди натисна спирачката и хечбекът спря.
- Хайде, влизай!
- Нямам оръжие! - възрази Кит, когато англичанинът отново даде газ.
- Имаш телефон, нали? Обади се на лионската полиция и ги накарай да блокират пътя!
Колата стигна рампата и излезе от подземния гараж. Пътят се отдалечаваше от сградата на Интерпол и се вливаше в улицата откъм южната и страна. Еди натисна спирачките на кръстовището; не знаеше накъде да завие, докато не видя вдясно мигащи стопове - бягащият ситроен беше ударил друга кола. Той профуча покрай повредения автомобил и пое на югозапад, успоредно на реката. Подминаха един от мостовете на Рона, но нови сигнали за сблъсъци и хаос му подсказаха, че ситроенът е поел на юг.
Кит крещеше някакви инструкции на френски по телефона си.
- Пред нас има полицейски екип - докладва той. - Те ще и пресекат пътя.
Еди забеляза характерните вертикални стопове на френската кола на около стотина ярда напред. Ситроенът забърса странично друга кола, която се завъртя на пътя - Еди премина в платното за насрещно движение, за да избегне задръстването.
Една полицейска кола влетя в булеварда с включени светлини. Мадиракши рязко натисна спирачката, ситроенът поднесе и зави надясно, навлизайки в друга улица. Ченгетата го последваха, а Еди зави след тях. Сменяше предавките, опитвайки се да набере скорост колкото се може по-скоро. Полицейската кола пред него приближаваше ситроена.
Светнаха вертикалните стопове...
Полицейската кола се заби в задницата на ситроена. Пръсна се стъкло, багажникът на хечбека зейна отворен - но преследвачите му пострадаха много повече. Полицейската кола поднесе по пътя, блъсна се челно в един стълб и го огъна със силен трясък, който отекна по улицата. Кит измърмори нещо, което според Еди беше индийска ругатня.
Единият от стоповете на ситроена все още работеше - самотна червена светлина, която бързо се отдалечаваше от тях. Еди се впусна в преследване, надувайки клаксона. След дългите редици нагъсто построените блокове с примигващи свещички на прозорците следваше празно пространство. Бяха се върнали до реката. От другата и страна се виждаха високите небостъргачи, чиито многоцветни лампи ги осветяваха в различни цветове на дъгата.
Еди нямаше време да се наслади на гледката. Мадиракши се беше отправила към моста. Той се досети какъв е планът и: да изчезне в тълпата от туристи, които се бяха събрали за Фестивала на светлината.
Една полицейска кола се опита да блокира пътя и към моста. Тя не намали скоростта си, а се насочи към задницата на патрулката, блъсна я и я отхвърли от пътя си. Смачканата полицейска кола се завъртя по асфалта и се вряза в тротоара.
Кит отново изпъшка.
- Загиват хора - трябва да се откажем!
- Не, почакай! - Те бързо настигаха ситроена; втората катастрофа го беше повредила доста. - Скоростта и намалява. Пипнахме я!
Очуканият ситроен мина напряко през улицата от другата страна на моста и се качи на пешеходната пътека; хората отскачаха от пътя и. Без да сваля ръка от клаксона, Еди я последва в прохода, който се беше отворил в тълпата.
Пред тях се разкри голям площад; все повече туристи се стичаха към сърцето на глада. Мадиракши зави към тревните площи, събаряйки двама души по пътя си, но колата и вече издъхваше, над предния капак се издигаше пушек. Тя рязко натисна спирачката и ситроенът се плъзна по поляната сред дъжд от пръст и трева, заоравайки в събралата се тълпа. Над площада се разнесоха писъци.
Еди спря фолксвагена, изскочи навън и забеляза индийката да тича между шокираните зяпачи. Той хукна подире и, следван от Кит.
- Площад „Луи Прадел”, vite2! - каза индийката по телефона, преди да извика „Полиция!” и бясно да започне да размахва ръце пред хората да и направят път.