- Изчакайте господин Чейс в дома им - каза Коил. - Сигурен съм, че ще поиска да говори с жена си.
- Какво искате от Еди? - попита остро Нина, прикривайки страха си с гняв.
- Съпругът ви трябва да ни донесе нещо - отвърна Ванита с леден глас. - Кодексът на Талънор.
Нина я погледна презрително.
- Мечтай си. Нали знаете, че Интерпол вече са разбрали, че вие стоите зад обира в Сан Франциско?
- Може и да подозират - отвърна Коил и отпрати Зек с кимване. Човек от екипажа затвори люка. - Но няма да намерят доказателства. А след това вече няма да има значение.
- Но за какво ви е точно Еди? Ако искате кодекса, защо не накарате мен да ви го донеса?
- Лесно ще вдигнете тревога. Освен това като сте ни заложница, господин Чейс ще ни сътрудничи по-охотно, отколкото ако бъде на ваше място.
- Значи смятате, че ни познавате? - изсумтя тя.
- Кексия ви познава. Цялата информация за вас и вашия съпруг беше събрана и анализирана. Господин Чейс е по-предсказуем от вас, което означава, че може по-лесно да бъде контролиран. Загрижеността му за вашата безопасност ще гарантира подчинението му.
- По-лесно се контролира, а? Ще му кажа, като се обади - сигурна съм, че добре ще се посмее.
- Млъквай - сопна и се Ванита и златните и обеци зазвъняха. - Прамеш, откарай ни у дома. Тая държава ми омръзна.
- Както желаеш, любов моя. - Коил се обърна и влезе в пилотската кабина. Нина очакваше, че той ще даде нареждания, но за нейна огромна изненада той се настани на пилотското място и сложи слушалките на главата си.
- Отзад — заповяда Ванита и посочи презрително задната част на кабината. Двамата мъже завлякоха Нина там. - Чапал, наркотикът.
- Наркотик ли? - извика Нина, виждайки как мъжа с черното поло вдига някакъв уред с формата на пистолет - джет инжектор, използващ високо налягане за вкарване на лекарства през кожата, вместо игла. Тя започна да се бори и да рита, но похитителите и я държаха здраво.
- Бих ви посъветвал да приемете наркотика, доктор Уайлд - обади се Коил от кабината. - Иначе господин Тандон ще бъде принуден да използва уменията си в бойните изкуства, за да ви изпрати в безсъзнание. Доколкото знам, това е изключително болезнено.
Мъжът в черно се усмихна злобно на Нина.
- В човешкото тяло има сто и осем марма точки. Дванайсет от тях водят до незабавна смърт, ако са натиснати от някой майстор на марма-ади3.
- Нека позная - рече навъсено Нина. - Ти си точно такъв майстор.
- О, да. Но смъртоносните точки се намират съвсем близо до онези, които причиняват изпадане в безсъзнание и парализа. Ако се борите, дори аз бих могъл да сбъркам и да натисна погрешната точка. - Усмивката му се разшири. - Или може би предпочитате наркотика?
Тя стисна зъби и неохотно прие поражението. Засега.
- Просто... свършвай по-бързо.
Тандон притисна дюзата на инжектора към шията и и натисна спусъка. Чу се силно изсъскване на газ и тя се сгърчи от болка, когато наркотикът беше впръскан през порите на кожата и. За миг като че ли не се случи нищо... но после краката и започнаха да омекват. Двамата мъже я оставиха върху седалката. Ревът на двигателя премина във вой и самолетът се приготви за излитане.
- Да знаете... какво ви чака... когато мъжът ми ви хване - успя да каже Нина, преди всичко около нея да потъне в мрак.
Схванат и изморен от дългия полет, Еди хвана такси до Манхатън. Опита се да се обади на Нина, но и в апартамента, и в офиса, и на мобилния и телефон му се включваше гласова поща. Леко раздразнен, той се обади на Лола.
- Добър ден, Еди - поздрави го тя. - Как беше във Франция? Видя ли Фестивала на светлината? Чувала съм, че е много красиво.
- Беше... ярко. - Тази дума му се стори най-подходяща. Нина очевидно не и беше разказала събитията от предишната вечер. — Знаеш ли случайно къде е Нина? Не мога да се свържа с нея.
- Не съм сигурна, днес не съм я виждала. Сигурно е на някое събрание на комисията на ООН.
- В самолет или на събрание? Не съм сигурен кое е по-лошото.
- Поне в самолета можеш да гледаш някой филм. Както и да е, като я видя, ще и кажа да ти се обади.
- Добре. Благодаря, Лола.
Най-накрая стигна до етажа си и повлече куфара си към апартамента.
- Нина, вкъщи ли си? - извика той, щом отвори вратата. Никакъв отговор. Той заряза багажа и отиде в кухнята да си направи кафе.
На един от столовете седеше мъж, насочил към него автоматичния си пистолет.
- Не мърдайте, господин Чейс.
Еди веднага го прецени. Източноевропейски акцент, най-вероятно босненски; едър, мускулест, лице, което е видяло доста екшън. Определено бивш военен.