Някой от хората на Фернандес? Дошъл да си отмъсти?
Макар че умората от полета изчезна за миг след прилива на адреналин, той се престори на изморен.
- Кой си ти? И къде е Нина?
- Засега е в безопасност. Работодателите ми искат нещо от вас. Ако го направите, ще я освободим.
- Работодателите ви? Семейство Коил, предполагам.
Мъжът се изненада, но бързо се съвзе, посочвайки мобилния телефон на масата.
- Да. Те искат да разговарят с вас. Номерът вече е въведен.
Без да сваля поглед от пистолета, Еди взе телефона и натисна бутона за обаждане. Екранът светна и той успя да зърне номера, преди да бъде заменен от анимираната иконка „набиране...”; заради необичайния код 882 той реши, че се свързва със сателитен телефон.
Тихо прещракване, призрачното ехо на сигнала, който се прехвърляше през спътниците... и спокоен глас.
- Ало?
- Добре, Коил, гад такава - каза Еди, разпознавайки равния, безизразен говор на Прамеш Коил. - Какво искаш?
Кратка пауза заради закъснението при сателитната трансмисия.
- Няма нужда да бъдете толкова груб, господин Чейс.
- Мога да приложа и физическа сила.
- Бях сигурен в тези мъжкарски номера. Не ме е страх. Сега ме слушайте внимателно. Както господин Зек вече ви уведоми, съпругата ви е заложничка при нас.
- Зек? - Еди погледна към мъжа на стола, необичайното име му се стори смътно познато.
- Искаме да вземете Кодекса на Талънор и да го доставите на господин Зек. Ако го направите, съпругата ви ще бъде пусната на свобода. В противен случай ще бъде убита. Днес е вторник; давам ви срок до четвъртък.
В слушалката се чуваше жужене, което му беше твърде познато след няколкочасовия полет - бръмчене на самоле тен двигател. Коил се намираше на борда на самолет, което означаваше, че Нина също е там...
- Нали знаеш, че си прецакан.
- Моля?
- Не мога да взема Кодекса. Никой не може, освен Нина. Сейфът се отваря след сканиране на ръката и. И тъй като вие най-вероятно летите нанякъде...
- Знам за скенера на сейфа. Скоро ще го получите.
Студена ръка стисна сърцето на Еди.
- Ако посмееш да и отрежеш ръката, кълна се, че ще те намеря, ще ти отрежа шибаната ръка и с нея ще ти изтръгна шибаното сърце през задника!
- Няма нужда от такива фантастични заплахи - не сте ме разбрали. Ще получите отпечатъка на ръката на съпругата ви.
- Така ли? Искам да говоря с Нина.
Коил каза нещо на хинди. Чу се слабо съскане, последвано от звуци на повръщане.
Еди знаеше от кого идват и усети прилив на облекчение.
- Нина!
- Ох... Еди? - каза тя, замаяна и объркана. - Какво... ох, мамка му! Еди, тези задници ме отвлякоха... и ме упоиха!
- Всичко ще бъде наред. Ще се погрижа за това.
- Еди, те искат да откраднеш Кодекса на Талънор за тях! Това не бива да става.
- Ако само така мога да си те върна, ще стане.
- Не, абсолютно невъзможно! Не знам защо го искат, но със сигурност е нещо голямо, не само заради пазарната му стойност. Сигурно...
- Накарай тази червенокоса кучка да млъкне! - разнесе се писклив женски глас. Ванита Коил. Чуха се звуци от борба.
- Нина! - извика Еди. - Коил, дай я пак на телефона!
Разнесе се ново съскане.
- Кучи с... - извика Нина, но гласът и изведнъж секна.
- Тя не е наранена, само е в безсъзнание - каза Коил. - Ако ни осигурите Кодекса, ще си я върнете обратно. Ако не го направите или нашият господин Зек ни уведоми, че сте се опитали да се свържете с властите - или пък по някаква причина не ни се обади - ще я убием. Сега ми го дайте на телефона.
Ръмжейки безсилно, Еди направи каквото му беше казано и започна да крачи напред-назад из стаята. Зек изслуша Коил, каза: „Разбрано” и затвори.
Еди отиде при него.
- И сега как да изкарам Кодекса от сейфа? Не мога просто да отида и да изляза оттам с проклетото нещо под мишница.
- Това не е мой проблем - отвърна Зек. - Моята работа е да го отнеса на Коил... и да се погрижа да не направиш някоя глупост.
- Не съм чак толкова глупав, че да рискувам живота на Нина заради някаква си стара книга. Ще си я получите - един Бог знае как, но все ще измисля нещо. - Той се отдалечи от босненеца и отново започна да крачи напред-назад... докато погледът му не попадна на снимката на починалия му приятел. - Зек! Хуго Кастил веднъж ми каза, че е работил с някакъв босненец Зек! Ти ли си това?
Зек погледна снимката.
- Да. Виждал съм тая снимка. Светът на нашата професия е малък, нали?
- Това вече не ми е професия. Но Хуго не би работил с теб, ако не си свестен тип. Защо се хвана с този задник Коил?
- Защо наемниците работят за някого? - попита реторично Зек. — Аз бях пръв помощник на Урбано Фернандес. Коил поиска да заема мястото му.