До стената се издигаше двуетажна сграда, архитектурен близнак на двореца. Тандон я отведе до втория етаж. Убежището се простираше зад стъклена стена. Преобладаваха разлистени дървета, през които се виждаше открито пространство с трева и храсти. В центъра на ограденото пространство се виждаше езеро, по чиято повърхност блещукаха слънчевите лъчи.
- Доктор Уайлд - обади се Коил от единия край на голямата стая. Магнатът седеше пред контролна станция, загледан в множеството монитори пред себе си. Най-големият показваше изглед от горните клони на дърветата. До него стоеше Ванита, наведена над контролния панел, и изглеждаше напрегната и загрижена - макар че погледът, който хвърли към Нина, беше абсолютно пренебрежителен. Немият гигант и зъбатият дребосък чакаха наблизо, без да свалят поглед от новодошлата. - Добре дошла в убежището.
- Впечатляващо - каза Нина. - Сигурно много харесвате тигрите.
- Те са великолепни животни - каза Ванита със страстна нотка в гласа. - А бракониерите ги избиват. През последните няколко години тигрите в двата най-големи резервата в страната бяха избити до крак.
- Затова си направихте ваш резерват?
Тя се усмихна студено.
- Всеки ловец, който се опита да нарами моите тигри, ще съжалява за това.
Високоговорителят пропука и се разнесе глас:
- Станция три готова.
Коил потвърди, че е разбрал. На един от по-малките екрани се появи нова картина.
- Приближете се да видите, доктор Уайлд. Може да ви стане интересно.
Нина не можа да пребори любопитството си. Тигрите бяха любимите и животни в детските и години, макар че единственият път, когато ги беше видяла на живо, беше в зоопарка в Бронкс. Комбинацията от лъскава красота и могъщество впечатляваха много деца и от двата пола; и както изглеждаше, Ванита беше запазила това възхищение и в зряла възраст.
На екрана се появи нисък бетонен бункер, отчасти прикрит от растителността. Над него се виждаше клетка с отво рена горна част - в която стоеше коза, завързана за стълб. През говорителя се чуваше слабото и блеене.
- Какво правите?
- Едната от тигриците нарани лапата си - каза Ванита. - Трябва да я примамим в клетката, за да може ветеринарите да я излекуват.
- Имаме три тигъра, два женски и един мъжки - добави Коил. - Те се придържат към териториите си, затова разполагаме с няколко станции, свързани с тунели, през които можем да влизаме в убежището и да им осигуряваме жива плячка.
Нина погледна със съчувствие козата.
- Съжалявам, Били.
Милиардерът се обърна към контролния панел. Образът на основния монитор се промени с движението на камерата. Нина видя, че тя виси във въздуха и бавно се спуска към откритото място. Коил натисна един бутон и координатният кръст замръзна в центъра на екрана. — Свалете клетката.
През говорителя се разнесе тракане на метал и клетката се свлече на земята, оставяйки козата на металната платформа. Ванита показа един от маркерите с дългия си, лакиран в червено нокът.
- Приближава се! Прамеш, искам да гледам!
Коил послушно си поигра с бутоните. Камерата се изви наляво и се наведе надолу, показвайки група храсти в покрайнините на открития терен.
- Всеки тигър има имплантирано проследяващо устройство - обясни той на Нина. - Можем да определяме местонахождението им с точност до един метър. Тази тигрица ще се появи в полезрението ни... сега.
В първия момент Нина не видя нищо. След това забеляза леко движение в храстите - и внезапно онова, което смяташе за игра на светлосенки, прие грациозна, но смъртоносна форма.
Бенгалски тигър, сто и четирийсет килограма мускули, зъби и нокти, висок почти метър и дълъг над два метра. Макар и с наранена лапа, животното се движеше тихо и устремено.
- Обикновено не връзваме козата - обясни Коил, докато Нина гледаше, неспособна да отклони поглед от спектакъла. - Искаме животните ни да запазят ловните си инстинкти.
- Дръпни дрона назад - рязко рече Ванита. - Ако го чуе, може да се изплаши.
- Виманата4 се намира на осем метра оттам. Звукът на роторите не се чува над шест метра от нея. - Но тя му хвърли остър поглед и камерата бързо се издигна нагоре.
Козата най-накрая забеляза опасността. Блеейки ужасено, тя се опита да избяга, но въжето я принуди да спре рязко. Тигърът веднага реагира, черно-оранжевата фурия се стрелна към празното място по-бързо, отколкото успяваше да реагира камерата на Коил. Когато най-после успя да навакса, тигърът вече беше достигнал плячката си, повали я с един удар и заби зъбите си в гърлото на злочестото чифтокопитно животно. Кръвта и оплиска сивия бетон. Макар и смъртоносно ранена, козата продължаваше да се бори; тигърът замахна с лапа, ноктите му разпраха корема и и вътрешностите и се разпиляха по земята. Нина затвори очи.