Колата, до която я отведе Тандон обаче, беше много по-невзрачна от блестящите експонати: малка електрическа количка за голф. Те се изкачиха по една стръмна рампа и излязоха на открито, следвайки трилентовата алея. На около миля и половина на север от двореца се намираше грамадна територия, оградена от високи бетонени стени, увенчани с бодлива тел. Покрай ограденото място преминаваше писта и дългата черна лента показа на Нина докъде се простират границите на имението на Коил. Самолетът стоеше пред хангара, а открехнатите врати разкриваха малък, странно изглеждащ летателен апарат. Матовият му пепеляво-сив корпус, с перка в задната част, изглеждаше твърде тесен, за да носи някакви хора, дори и пилота му. Постепенно корпусът на самолета го скри от погледа им.
До стената се издигаше двуетажна сграда, архитектурен близнак на двореца. Тандон я отведе до втория етаж. Убежището се простираше зад стъклена стена. Преобладаваха разлистени дървета, през които се виждаше открито пространство с трева и храсти. В центъра на ограденото пространство се виждаше езеро, по чиято повърхност блещукаха слънчевите лъчи.
— Доктор Уайлд — обади се Коил от единия край на голямата стая. Магнатът седеше пред контролна станция, загледан в множеството монитори пред себе си. Най-големият показваше изглед от горните клони на дърветата. До него стоеше Ванита, наведена над контролния панел, и изглеждаше напрегната и загрижена — макар че погледът, който хвърли към Нина, беше абсолютно пренебрежителен. Немият гигант и зъбатият дребосък чакаха наблизо, без да свалят поглед от новодошлата. — Добре дошла в убежището.
— Впечатляващо — каза Нина. — Сигурно много харесвате тигрите.
— Те са великолепни животни — каза Ванита със страстна нотка в гласа. — А бракониерите ги избиват. През последните няколко години тигрите в двата най-големи резервата в страната бяха избити до крак.
— Затова си направихте ваш резерват?
Тя се усмихна студено.
— Всеки ловец, който се опита да нарами моите тигри, ще съжалява за това.
Високоговорителят пропука и се разнесе глас:
— Станция три готова.
Коил потвърди, че е разбрал. На един от по-малките екрани се появи нова картина.
— Приближете се да видите, доктор Уайлд. Може да ви стане интересно.
Нина не можа да пребори любопитството си. Тигрите бяха любимите й животни в детските й години, макар че единственият път, когато ги беше видяла на живо, беше в зоопарка в Бронкс. Комбинацията от лъскава красота и могъщество впечатляваха много деца и от двата пола; и както изглеждаше, Ванита беше запазила това възхищение и в зряла възраст.
На екрана се появи нисък бетонен бункер, отчасти прикрит от растителността. Над него се виждаше клетка с отворена горна част — в която стоеше коза, завързана за стълб. През говорителя се чуваше слабото и блеене.
— Какво правите?
— Едната от тигриците нарани лапата си — каза Ванита. — Трябва да я примамим в клетката, за да може ветеринарите да я излекуват.
— Имаме три тигъра, два женски и един мъжки — добави Коил. — Те се придържат към териториите си, затова разполагаме с няколко станции, свързани с тунели, през които можем да влизаме в убежището и да им осигуряваме жива плячка.
Нина погледна със съчувствие козата.
— Съжалявам, Били.
Милиардерът се обърна към контролния панел. Образът на основния монитор се промени с движението на камерата. Нина видя, че тя виси във въздуха и бавно се спуска към откритото място. Коил натисна един бутон и координатният кръст замръзна в центъра на екрана.
— Свалете клетката.
През говорителя се разнесе тракане на метал и клетката се свлече на земята, оставяйки козата на металната платформа. Ванита показа един от маркерите с дългия си, лакиран в червено нокът.
— Приближава се! Прамеш, искам да гледам!
Коил послушно си поигра с бутоните. Камерата се изви наляво и се наведе надолу, показвайки група храсти в покрайнините на открития терен.
— Всеки тигър има имплантирано проследяващо устройство — обясни той на Нина. — Можем да определяме местонахождението им с точност до един метър. Тази тигрица ще се появи в полезрението ни… сега.
В първия момент Нина не видя нищо. След това забеляза леко движение в храстите — и внезапно онова, което смяташе за игра на светлосенки, прие грациозна, но смъртоносна форма.