- Значи единственият начин да се стигне до сейфа през вентилацията - каза Ради Башир, почесвайки се по брадичката, - е първо да се озовете в самата стая, където се намира сейфът.
- Горе-долу е така - каза Еди.
- А охраната няма ли да заподозре нещо?
- Ами това е просто още нещо, цо което трябва да помислим, нали? Освен всичко останало - избягването на охранителните камери, изключването на алармите, взимането на Кодекса от сейфа, изнасянето на проклетото нещо от сградата, без никой да забележи...
- Аз мога да се оправя с охранителните камери - каза Рад. - Ако Мат успее да докара подводницата под смесителното табло.
- Серво ще стигне дотам за нула време - отвърна Мат с лека обида в гласа.
- Серво ли? - попита Мак.
- Сегментирано роботизирано превозно средство за подводни операции. Като змия е — работата му е да криволичи през тесните подводни пространства. Но трябва да го направим по време на най-високия прилив, което означава, че няма да разполагаме с много време. Ако нещо ни задържи, той ще остане заклещен долу, когато нивото на водата спадне.
- И всички ще бъдем прецакани - додаде Еди. - Което означава, че още сега трябва да обмислим всичко. И то бързо.
- Най-трудно ще бъде сглобяването на всички части - каза Мак. - Но ако някой може да се справи, то това си ти.
- Благодаря ти - отвърна Еди с колеблива усмивка. - Но ако искам да спася Нина, ще се наложи да го направя, нали?
- Тогава по-добре да измисляме плана. - Мак се изправи и изкуственият му крак изскърца, когато се отпусна върху него. - Но първо нека да видим как стоят нещата с вентилацията. Ако не можеш да минеш през тази тръба, всичко отива по дяволите още преди да сме започнали.
- Защо трябва точно ти да го направиш, Еди? - попита Карима. Тя се изправи, изпъвайки слабото си тяло. - Аз ще вляза много по-лесно.
- Аз ще го направя - каза твърдо Еди. - Ако ме хванат, така да бъде, но няма да позволя някой друг да го отнесе вместо мен. Добре, да видим как стоят нещата.
Двамата с Мак поставиха тръбата на земята. Лола я огледа от единия край.
- Леле, Еди! Това наистина ли е широко девет инча? Не ми изглежда много голямо.
Еди си мислеше същото, отворът му се струваше невъзможно малък. Той съблече пуловера си.
- Така. Мат, Рад, дръжте го да не мърда. Мак, помогни ми.
Двамата мъже сграбчиха тръбата, Еди легна по корем и протегна ръце, свивайки раменете си колкото можеше, преди да започне да се придвижва напред. Лакти вътре, бицепси... Ръбовете на тънкия метал се забиха и в двете му страни. Щеше ли въобще да влезе?
- Можеш да се справиш - рече окуражително Мак, сякаш четеше мислите му. - Само се изкриви леко - лявата страна надолу, дясната нагоре.
Това движение му осигури допълнителния един инч, от който се нуждаеше. Той се намъкна в тръбата. Боже, колко тясна беше! Раменете му бяха най-широката част от тялото му, така че теоретически би могъл да влезе целият - но вече усещаше как го обзема неприятното чувство на клаустрофобия.
- Не спирай - каза му Мак.
Еди изсумтя и продължи лека-полека да напредва. Горната страна на тръбата се търкаше в главата му, принуждавайки го да я обърне настрани, което допълнително му причиняваше неудобство.
- Мамка му - каза той. Пръстите му вече бяха започнали да се изпотяват и да се плъзгат по гладкия метал. - Не мога да се захвана.
- Чакай - рече Мат. - Донесъл съм едни неща, които могат да ти помогнат.
Еди погледна напред; всекидневната му се беше свила до малък правоъгълник, обграден от матова стомана. Нина надникна през отвора.
- Как се чувстваш, Еди?
- Като проклет шампион - отвърна той с несигурна усмивка. Лола се отмести и в отвора се появи закръгленото лице на Мат.
- Ето, приятел - каза австралиецът, поставяйки нещо в ръката на Еди. - Да видим, дали ще свърши работа.
Той огледа тежкия предмет: дебел диск от тъмен метал с пластмасово покритие, върху което имаше превключвател.
- Какво е това?
- Портативен електромагнит за подводни спасителни операции. Самозареждащ се; батерията е в кутията и е много мощна. Опитай го - само натисни превключвателя. Но внимавай. Гледай пръстите ти да не попаднат вътре - може да ги смаже.
- Мерси за подсказката. - Еди внимателно натисна превключвателя. Магнитът веднага се залепи за стоманата с такава сила, че цялата тръба задрънча. - Господи!
- Не е много тихо - отбеляза сухо Мак.
- Бебешки стъпки, а? - рече Мак. - Първо да видим дали действа. Еди, опитай се да се издърпаш напред с него.