Еди изключи магнита и се протегна колкото се можеше напред, преди отново да го активира. Макар да го притисна силно към метала, при включването му отново се чу потракване.
- Това е проблем - промърмори той, придръпвайки се напред, - и... мамка му! Магнитът се плъзна по стоманения панел с пронизително скърцане. - А това със сигурност ще бъде проблем!
Мат се появи до отвора.
- Проклятие. Боях се, че точно така ще стане. Създадено е да поддържа отвесни товари, не успоредни - непрекъснато ще се плъзга.
Еди изключи магнита.
- По дяволите. Все пак благодаря, че опита.
- О, не съм приключил още, приятел! - Мат измъкна магнита и го замени с друг уред. - Това може да свърши по-добра работа.
- Смукателна купа? - попита Еди, обръщайки я върху дланта си. Плосък черен гумен купол с диаметър около пет инча и прикрепена към него метална дръжка с U-образна форма. - Сега вече съвсем заприличах на Джим Фелпс.
- Под дръжката има една ръчка - издърпай дръжката нагоре, завърти ръчката и притисни отново дръжката надолу, за да се създаде вакуум. Когато искаш да я освободиш, просто завърти ръчката наобратно.
Еди направи опит, и въздухът излезе със съскане изпод купола, когато отново върна дръжката. Придърпа се нагоре по тръбата и с облекчение установи, че за разлика от магнита, уредът се държи здраво. Освободи го със съскане, премести го напред, залепи го отново. Придърпване...
- Хмм - каза Мак, когато гърбът на Еди се заклещи на горния отвор на тръбата. - Май ще се наложи да свалиш някое друго килце.
- Има какво да сваля... - изкиска се Лола и се изчерви. - Извинявай. Не е смешно.
Карима се наведе да погледне отблизо, докато Еди се гънеше в опит да премине препятствието.
- Всъщност тя е права. Не става въпрос за размера на задника ти...
- Да не би да твърдиш, че имам дебел задник?! - отекна роптаещият глас на Еди.
- ...а за това, какво си облякъл. Дрехите ти се закачват по ръбовете. Не трябва да го правиш с дънки; трябва ти нещо по-впито.
Мак постави длан на задника на Еди и го натисна надолу. Еди се намъкна още малко навътре.
- Надявам се, че това беше ръката на Карима.
- Разбира се - отвърна Мак и и намигна.
След като целият влезе вътре, Еди вече можеше спокойно да се придвижва напред. Все още беше ужасно тясно, но използвайки засмукващата купа, той успя да достигне до края за сравнително кратко време. Мат и Рад го издърпаха навън.
- Боже! Не страдам от клаустрофобия, но след това може и да започна. - Дори пропълзяването на толкова кратко разстояние го беше накарало да се изпоти. Как ли щеше да се справи с далеч по-дългата тръба до сейфа?
Мак си мислеше същото.
- Еди, изглеждаш ми смазан, а измина само шест фута. А когато отидеш там, ще носиш и оборудване със себе си. Трябва да намерим начин да го направим по-лесно.
Еди избърса веждите си с ръка.
- Добре, Мат, имаш време до утре да измислиш смаляващ лъч. - Шегата му леко разведри обстановката, но всичко се промени след краткото жужене на входния звънец. - Мамка му, това трябва да е Зек. Мак?
Мак измъкна револвера си и зае позиция в кабинета, докато Еди пускаше Зек в сградата.
- Така — каза Еди на останалите, — бъдете спокойни, аз ще се оправя с това. - Накани се да тръгне към вратата, когато забеляза чашата, от която беше пил Мак и бързо я отнесе в кухнята. За колкото по-малко хора знаеше Зек, толкова по-добре.
Почукване на вратата. Еди пусна босненеца вътре. Зек носеше устойчива на удар пластмасова кутия с размера на дипломатическо куфарче, както и войнишка торба. Огледа враждебните лица с пренебрежителен поглед преди да проучи тръбата.
- Това е размерът на вентилаторните шахти в ООН?
- Да - отвърна Еди.
Той пъхна кутията в единия край на тръбата и я натика навътре. Влизаше, но трудно.
- Голям късмет. Трябва да вземеш това с теб.
- Какво е то?
Зек издърпа обратио кутията и я отвори, разкривайки уред, който приличаше на разглобен скенер, монтиран върху прозрачен пластмасов резервоар с дълбочина около пет инча.
- Портативен уред за бързо прототипиране. Напълваш го...
- Аз съм използвал такова - намеси се Мат. - В сканиращата глава има два лазера и там, където се пресекат, веществото в резервоара се втвърдява. Така изграждат слой върху слой, също като триизмерна факс машина. Щом приключиш с копирането, просто го изваждаш от резервоара.
- И какво ще прави това нещо? - попита Еди.
Зек се усмихна сардонично.
- Ръката на жена ти. Утре ще ти дам мемори карта с нейния отпечатък.