Мат изгледа подозрително уреда.
- Каква му е резолюцията? Онези, които аз използвах, не бяха достатъчно прецизни, за да копират пръстови отпечатъци.
Зек се замисли за миг.
- В суб-милиметри, каквото и да означава това. Ще свърши работа.
- Дано да е така - изръмжа Еди.
Мат имаше още технически въпроси.
- А какво е веществото в резервоара - фотополимер или термопластичен прах? Колко време ще е необходимо докато изработи отпечатъка?
Наемникът се намръщи.
- Десет минути, а течността е в чантата - няма никакво значение каква е! - Той погледна Еди. - Трябва ти само да знаеш как работи. Щом отпечатъкът е готов, ще трябва да изчакаш да изстине до нужната температура, преди да го използваш. - Той отвори торбата и извади един дигитален термометър. - Освен отпечатъците, скенерът проверява и телесната температура.
Еди разтри челото си.
- Чудничко, още нещо, за което да се тревожа.
Зек прегледа чертежите.
- Как върви планът ти?
- Напредваме. Но трябва да поработим още, за да се получи наистина. Донесе си малката играчка, сега се разкарай оттук и ни остави да работим.
Без да се впечатли от обидата, Зек тръгна към коридора.
- Кодексът трябва да ми бъде донесен до утре през нощта. Ще чакам.
- Да - отвърна студено Еди. - Аз също. - Той изчака Зек да си тръгне и заключи вратата.
Мак излезе от кабинета.
- Копеле. През цялото време ми беше на мушката - само ако беше казал, можех да му пръсна главата.
- Не още - отвърна Еди. - Не мога да направя нищо, докато Нина не е в безопасност.
- Нали знаеш, че сигурно е получил заповед да те убие в мига, щом му предадеш онази книга? И че най-вероятно възнамеряват да убият и Нина?
Еди се усмихна тъжно.
- Разбира се, че го знам. Тогава в действие влиза план Б.
11.
Индия
Рязко почукване по вратата откъсна Нина от мислите и.
От предишния ден стоеше затворена в стаята си; храната и се носеше там, а в коридора винаги стоеше пазач. Беше обмисляла бягство през прозореца, но той беше твърде високо, за да скочи оттам - освен това продължаваха да я следят с електронни сензори и малко след като отвори прозореца, пазачът влезе и и нареди да го затвори. Тя се надигна в леглото.
- Какво?
Влезе Тандон.
- Господин Коил иска да ви види.
Тя нямаше никакво желание да се среща с него, но реши, че поне ще разнообрази малко престоя си. Освен това всичко, което успееше да научи за плановете му, щеше да им бъде от полза.
- Добре. Води ме.
Тандон я поведе през двореца към една голяма стая с висок таван. В първия момент тя се зачуди дали не са я завели в някаква странна високотехнологична дискотека: стаята беше тъмна, в центъра и се издигаше странна куполообразна структура, в чиято вътрешност примигваха светлинки. Това бяха десетки големи плоскоекранни монитори, които бяха подредени така, че да образуват почти триста и шейсет градусова видеостена.
- Заповядайте, доктор Уайлд - извика Коил от вътрешността на инсталацията. Тандон и посочи една пролука между екраните. Тя примигна и влезе, изумена от гледката във вътрешността на купола. Всеки екран като че ли показваше нещо различно - предавания от телевизионни мрежи от цял свят, уеб страници, сложни компютърно генерирани графики и таблици, които непрекъснато се променяха.
Коил стоеше в средата пред една тясна стойка, която напомняше катедра, и гледаше към група монитори. Той вдигна ръка и направи жест на захващане и придърпване с показалец и палец. Информацията от няколко монитора се събра в единия от тях; отстрани се появиха нови фигури, готови да заемат мястото и. Той ги вкара в мониторите, след което вдигна ръка към ухото си, сякаш държеше невидим телефон, и започна да почуква във въздуха с другия си показалец. На екрана се появи курсор, който започна да се плъзга върху изображението на компютърната клавиатура, появила се върху образите. Нина осъзна, че сензорите, вградени в катедрата, разчитат движенията му: жестов контрол над технологията. След миг през говорителя се разнесе мъжки глас, който говореше на хинди. Коил му даде стегнати инструкции и свали ръката си, прекъсвайки разговора. Виртуалната клавиатура изчезна. Той провери екраните и се обърна към Нина.
- Добре дошла в моя инфотарий.
- Страхотно — рече тя равнодушно. - Хваща ли канал „Хистъри”?
- Хваща всички канали. Позволява ми да обработвам данни за част от времето, което обикновено е необходимо при използването на конвенционалните медии. Това е най- ефективният начин да не бъда смазан от товара информация, с която работя всеки ден.