Мак си мислеше същото.
— Еди, изглеждаш ми смазан, а измина само шест фута. А когато отидеш там, ще носиш и оборудване със себе си. Трябва да намерим начин да го направим по-лесно.
Еди избърса веждите си с ръка.
— Добре, Мат, имаш време до утре да измислиш смаляващ лъч. — Шегата му леко разведри обстановката, но всичко се промени след краткото жужене на входния звънец. — Мамка му, това трябва да е Зек. Мак?
Мак измъкна револвера си и зае позиция в кабинета, докато Еди пускаше Зек в сградата.
— Така — каза Еди на останалите, — бъдете спокойни, аз ще се оправя с това. — Накани се да тръгне към вратата, когато забеляза чашата, от която беше пил Мак и бързо я отнесе в кухнята. За колкото по-малко хора знаеше Зек, толкова по-добре.
Почукване на вратата. Еди пусна босненеца вътре. Зек носеше устойчива на удар пластмасова кутия с размера на дипломатическо куфарче, както и войнишка торба. Огледа враждебните лица с пренебрежителен поглед преди да проучи тръбата.
— Това е размерът на вентилаторните шахти в ООН?
— Да — отвърна Еди.
Той пъхна кутията в единия край на тръбата и я натика навътре. Влизаше, но трудно.
— Голям късмет. Трябва да вземеш това с теб.
— Какво е то?
Зек издърпа обратно кутията и я отвори, разкривайки уред, който приличаше на разглобен скенер, монтиран върху прозрачен пластмасов резервоар с дълбочина около пет инча.
— Портативен уред за бързо прототипиране. Напълваш го…
— Аз съм използвал такова — намеси се Мат. — В сканиращата глава има два лазера и там, където се пресекат, веществото в резервоара се втвърдява. Така изграждат слой върху слой, също като триизмерна факс машина. Щом приключиш с копирането, просто го изваждаш от резервоара.
— И какво ще прави това нещо? — попита Еди.
Зек се усмихна сардонично.
— Ръката на жена ти. Утре ще ти дам мемори карта с нейния отпечатък.
Мат изгледа подозрително уреда.
— Каква му е резолюцията? Онези, които аз използвах, не бяха достатъчно прецизни, за да копират пръстови отпечатъци.
Зек се замисли за миг.
— В суб-милиметри, каквото и да означава това. Ще свърши работа.
— Дано да е така — изръмжа Еди.
Мат имаше още технически въпроси.
— А какво е веществото в резервоара — фотополимер или термопластичен прах? Колко време ще е необходимо докато изработи отпечатъка?
Наемникът се намръщи.
— Десет минути, а течността е в чантата — няма никакво значение каква е! — Той погледна Еди. — Трябва ти само да знаеш как работи. Щом отпечатъкът е готов, ще трябва да изчакаш да изстине до нужната температура, преди да го използваш. — Той отвори торбата и извади един дигитален термометър. — Освен отпечатъците, скенерът проверява и телесната температура.
Еди разтри челото си.
— Чудничко, още нещо, за което да се тревожа.
Зек прегледа чертежите.
— Как върви планът ти?
— Напредваме. Но трябва да поработим още, за да се получи наистина. Донесе си малката играчка, сега се разкарай от тук и ни остави да работим.
Без да се впечатли от обидата, Зек тръгна към коридора.
— Кодексът трябва да ми бъде донесен до утре през нощта. Ще чакам.
— Да — отвърна студено Еди. — Аз също. — Той изчака Зек да си тръгне и заключи вратата.
Мак излезе от кабинета.
— Копеле. През цялото време ми беше на мушката — само ако беше казал, можех да му пръсна главата.
— Не още — отвърна Еди. — Не мога да направя нищо, докато Нина не е в безопасност.
— Нали знаеш, че сигурно е получил заповед да те убие в мига, щом му предадеш онази книга? И че най-вероятно възнамеряват да убият и Нина?
Еди се усмихна тъжно.
— Разбира се, че го знам. Тогава в действие влиза план Б.
11.
Индия
Рязко почукване по вратата откъсна Нина от мислите й.
От предишния ден стоеше затворена в стаята си; храната й се носеше там, а в коридора винаги стоеше пазач. Беше обмисляла бягство през прозореца, но той беше твърде високо, за да скочи оттам — освен това продължаваха да я следят с електронни сензори и малко след като отвори прозореца, пазачът влезе и й нареди да го затвори. Тя се надигна в леглото.
— Какво?
Влезе Тандон.