— Господин Коил иска да ви види.
Тя нямаше никакво желание да се среща с него, но реши, че поне ще разнообрази малко престоя си. Освен това всичко, което успееше да научи за плановете му, щеше да им бъде от полза.
— Добре. Води ме.
Тандон я поведе през двореца към една голяма стая с висок таван. В първия момент тя се зачуди дали не са я завели в някаква странна високотехнологична дискотека: стаята беше тъмна, в центъра и се издигаше странна куполообразна структура, в чиято вътрешност примигваха светлинки. Това бяха десетки големи плоскоекранни монитори, които бяха подредени така, че да образуват почти триста и шейсет градусова видеостена.
— Заповядайте, доктор Уайлд — извика Коил от вътрешността на инсталацията. Тандон й посочи една пролука между екраните. Тя примигна и влезе, изумена от гледката във вътрешността на купола. Всеки екран като че ли показваше нещо различно — предавания от телевизионни мрежи от цял свят, уебстраници, сложни компютърно генерирани графики и таблици, които непрекъснато се променяха.
Коил стоеше в средата пред една тясна стойка, която напомняше катедра, и гледаше към група монитори. Той вдигна ръка и направи жест на захващане и придърпване с показалец и палец. Информацията от няколко монитора се събра в единия от тях; отстрани се появиха нови фигури, готови да заемат мястото й. Той ги вкара в мониторите, след което вдигна ръка към ухото си, сякаш държеше невидим телефон, и започна да почуква във въздуха с другия си показалец. На екрана се появи курсор, който започна да се плъзга върху изображението на компютърната клавиатура, появила се върху образите. Нина осъзна, че сензорите, вградени в катедрата, разчитат движенията му: жестов контрол над технологията. След миг през говорителя се разнесе мъжки глас, който говореше на хинди. Коил му даде стегнати инструкции и свали ръката си, прекъсвайки разговора. Виртуалната клавиатура изчезна. Той провери екраните и се обърна към Нина.
— Добре дошла в моя инфотарий.
— Страхотно — рече тя равнодушно. — Хваща ли канал „Хистъри“?
— Хваща всички канали. Позволява ми да обработвам данни за част от времето, което обикновено е необходимо при използването на конвенционалните медии. Това е най-ефективният начин да не бъда смазан от товара информация, с която работя всеки ден.
Нина започна да чувства замайване от постоянното примигване на екраните.
— Мисля, че бих предпочела вестниците.
— Трябваше да се досетя, че като археолог бихте предпочели нещо архаично. Но пък и Ванита не го харесва. Твърди, че от него я боли глава.
— Обзалагам се, че често ви го казват, нали?
Коил или пренебрегна подигравателната жилка в думите й, или по-вероятно, просто не успя да я разбере, както обикновено.
— Но аз не ви повиках тук, за да обсъждаме бъдещето на информационния обмен. — Той протегна ръце и ги разпери в красноречив жест: това тук е достатъчно. Визуалната какофония изчезна, заменена от инфотарийния еквивалент на компютърен десктоп. Той вдигна ръка и „чукна“ във въздуха: докоснатата икона запулсира и екранът се изпълни с текст.
Тя веднага разпозна превода на Кодекса на Талънор — но не съвсем същия като онзи, който беше чела. Фразеологията беше малко по-различна, а някой от частите, които все още не бяха преведени от АСН, тук бяха попълнени.
— Това вашият превод ли е?
— Да, извършен от Кексия. Както вече ви казах в Сан Франциско, тя има много повече способности от обикновената преводаческа програма. Кексия се самообучава чрез анализи — и не само на езици, а на всякакви обекти. Колкото повече информация има, толкова по-точен е резултатът.
— Но очевидно не може да ви даде всички отговори. Иначе защо съм ви аз?
— Въпреки че Кексия успя да направи този превод за няколко часа, а не за месеци, колкото бяха необходими на АСН, на нея все пак й липсва дедуктивното мислене в случаите, когато няма достатъчно информация.
— Значи печеля точка за опит и интуиция — каза Нина, спомняйки си разговора им в изложбената зала.
По безизразното лице на индиеца пробяга сянка на раздразнение.
— Все пак научих достатъчно от нея. Чрез анализ на Кодекса и сравнение с останалите достъпни данни, Кексия откри приблизителното местонахождение на Криптата на Шива. — Ново почукване във въздуха и на видеостената се появи карта. — Доста е лесна за откриване, като се замисли човек — всеки истински последовател на Шива би се досетил, но пътешествието на Талънор помогна за потвърждаването на местонахождението й. — Той посочи с пръст и курсорът замръзна на картата. — Планината Кайлаш — домът на господаря Шива.