- Когато е в името на по-висша цел, да.
- И как смятате да го постигнете? - Тя махна с ръка към екрана. - Разпалвайки страстите, поставяйки началото на война, да... но между кого? - Веднага щом заговори, тя осъзна, че Коил може би вече беше отговорил на въпроса и: той беше избрал обекта на демонстрацията си без колебание, сякаш вече го беше обмислил добре. Индия и Пакистан бяха ядрени сили, от десетилетия на ръба на открит конфликт. Дали стремежът му да се похвали с технологията си, с интелектуалното си превъзходство, не беше подвел ръката му?
Въпреки това той отказа да отговори.
- Скоро ще разберете. Както и останалият свят. Но не заради това ви доведох тук. Елате с мен. - Коил излезе от купола, а Тандон я побутна да тръгне след него.
Коил заобиколи структурата с екраните и я поведе към единия край на залата. На едно бюро бяха подредени няколко високотехнологични уреда, но вниманието на Нина беше привлечено от нещо старомодно. В една стъклена витрина се намираше малък компютър от вид, който и беше непознат, но по дизайна - и състоянието му - тя предположи, че е от осемдесетте години.
Коил забеляза интереса и.
- Първият ми компютър - каза той. - „Спектрум плюс”. Всичко, което съм постигнал с Кексия, започна оттук. - В гласа му се промъкна нещо, близко до топлота. - Както малък изкарвах пари за семейството ми, като поправях и продавах счупените уреди, които намирахме на бунището - радиостанции, касетофони и така нататък. Не можех да повярвам, че някой е изхвърлил компютър! Беше повредено единствено захранването му и щом го поправих, смятахме да го продадем... но реших първо да поекспериментирам с него. Написах няколко прости програми - и както се казва, ударих джакпота.
- Скромното начало - промърмори разсеяно Нина. При други обстоятелства историята за издигането от нищото би била интересна, но сега не беше в настроение да подкрепя носталгията на Коил.
Тонът му се вледени още повече.
- Точно така. Сега елате тук. - Тандон я бутна към бюрото. - Протегнете дясната си ръка.
Нина изгледа с подозрение машината, която Коил настройваше. Тя наподобяваше струг, но там, където човек би очаквал да види режещия инструмент, се намираше силно излъскана призма.
- Какво е това?
- Лазерен скенер. Отпечатъкът на дланта ви е небходим за изнасянето на Кодекса на Талънор от сейфа на ООН. - Той посочи машината зад гърба и: уред за бързо прототипиране, идентичен с онзи, който Зек беше занесъл на Еди. - Използвайки шаблона от скенера, това ще създаде точно копие на ръката ви - достатъчно добро, за да излъже охранителната система.
Нина поклати глава и стисна здраво ръце.
- В никакъв случай няма да получите отпечатъка ми.
- Ръката ви ще бъде изпратена в Ню Йорк по един или друг начин. От вас зависи дали ще бъде копие... или оригиналът.
Изражението на Тандон подсказваше, че той би предпочел второто. Нина неохотно протегна ръката си. Коил я нагласи над скенера и натисна някакъв бутон. Призмата започна да се върти толкова бързо, че накрая се превърна в размазано петно. От тялото на скенера се разнесе ярка синкава светлина и от призмата изскочи тънък като игла лъч, който се разпиля в проблясваща мрежа. Тя премина бавно по дължината на дланта и. Машината изпиука, светлината изчезна, призмата изщрака и спря да се върти.
Коил прегледа данните и я погледна доволен.
- Отпечатъкът на дланта ви е записан. Вече разполагаме с всичко необходимо.
Нина отдръпна ръката си.
- Освен Кодекса. А без него сте нищо.
- Това - отвърна Коил, - зависи изцяло от съпруга ви.
12.
Ню Йорк
Еди чакаше в ъгъла на просторното мраморно фоайе на хотел „Делакорт” и наблюдаваше вратите, които водеха към Четирийсет и четвърта улица. През стъклото се виждаше малка, но възбудена тълпа, а персоналът на хотела отблъскваше назад всеки, който нямаше основателна причина да бъде в сградата.
Часът беше почти осем вечерта. Приливът щеше да достигне връхната си точка в осем и четиринайсет минути и той очакваше сигнал от Пола, за да започне операцията. Мат трябваше да действа бързо.
Някой си проправи път през тълпата отвън и беше набързо разпитан от портиера, преди да бъде допуснат вътре - Зек, облечен с тежък балтон и като че ли раздразнен от спирането. Той забеляза Еди и седна до него.
- Какво става тук? - попита той, посочвайки блъсканицата отвън.
- Папараци - отвърна незаинтересовано Еди. - В хотела има някаква звезда. - Той погледна кисело босненеца. - Носиш ли я?
Зек му подаде малка мемори карта.
- Отпечатъкът на жена ти. Прехвърли го в уреда и машината ще свърши останалото. Само не забравяй да изчакаш да се охлади до телесна температура, преди да я поставиш върху скенера. - Мъжът присви очи. - Освен това ми казаха да ти напомня какво ще се случи с жена ти, ако не ми донесеш Кодекса.