- Не съм глух, по дяволите - изръмжа Еди, давайки си сметка, че това не отговаря напълно на истината. - Вече ми го каза.
- Просто си върша работата.
- Жена ти и синът ти знаят ли с какво се занимаваш? - Зек не беше подготвен за подобен въпрос и го погледна накриво. - Смяташ ли, че жена ти ще одобри това, че заплашваш да убиеш моята? Хлапето гордее ли се с тати убиеца?
- Млъквай - сопна му се Зек. - Единствените хора, които съм убивал, са били целите на мисиите. Цивилните жертви не са по моя вина.
- И това оправя всичко, така ли? - Еди го погледна кисело. - Хуго в никакъв случай не би работил с теб, ако му беше казал това. Но кой се интересува от морала, когато говорят парите, нали? - Това обвинение като че ли засегна босненеца, от което Еди изпита леко задоволство. - Сега искам да говоря с Нина.
- И аз така си помислих. - Зек се обади. - Господин Коил? Чейс иска да говори със съпругата си. - Той изслуша отговора, след което подаде телефона на Еди.
- Господин Чейс - каза Коил. - Надявам се, че сте готов да ми донесете Кодекса. В противен случай знаете какво ще се слу...
- Да, да, спестете ми шибаните си заплахи - сопна му се Еди. - Момчето ви за поръчки вече ми ги стовари. Къде е Нина?
- Тук, при мен.
Настъпи пауза, в слушалката отекна кухо ехо и Нина заговори.
- Еди? Добре ли си?
- Добре съм, а ти?
За миг му се стори, че не го е чула.
- Еди? Там ли си... о, слава Богу! Да, добре съм. Виж какво, Еди, не можеш да го направиш. Знам отчасти какво планират семейство Коил. Те...
- Достатъчно — каза Коил. Слабият ехо-ефект изчезна.
- Господин Чейс, време е да ми донесете Кодекса. Направете го и съпругата ви ще се върне невредима при вас. - След тези думи линията заглъхна.
Еди върна телефона на Зек, полагайки огромни усилия да не изрече на глас мислите си: Коил лъжеше. Нина не беше с него, закъснението от сателитната връзка показваше, че тя все още се намира в Индия. В мига, когато Коил - който, съдейки по бързата реакция, се намираше в Щатите, нетърпелив лично да получи Кодекса на Талънор - се сдобиеше с желаното, тя щеше да бъде убита.
А Еди беше убеден, че същото очакваше и човека, който щеше да вземе Кодекса от него. Но единственото, което му оставаше на този етап, беше да изпълни поръчката, и да се надява, че план Б ще проработи.
Телефонът му иззвъня.
- Лола?
- Всичко е готово - каза Лола. - Спомняш ли си номерата на шкафчетата?
- Запечатани са в съзнанието ми.
- Добре. Успех. - И затвори.
Еди стана и взе голямото черно кожено куфарче с блестяща стоманена рамка.
- Това беше сигналът за старт - каза той на Зек. - Като свърша, ще се видим отново тук.
- Заедно с Кодекса.
- Естествено, че с шибания Кодекс. Ти просто бъди готов с Нина. - Той тръгна към вратите, поглеждайки обратно към Зек... след което мина покрай него и се запъти към дивана. Облечен с костюм, с вестник в ръка, Мак му хвърли един бърз поглед. В краката му лежеше друго черно куфарче.
Еди излезе навън, проправи си път през тълпата и потрепервайки от хапещия декемврийски студ, се запъти към края на Четирийсет и четвърта улица. От другата страна на Пето авеню се издигаше комплексът на Обединените нации - извисяваща се мрежа от светлини, които грееха на фона на тъмното небе.
Той отново извади телефона си.
- Мат? Еди е. Готов съм!
- Прието, приятел - отвърна австралиецът. - Ние вече сме в тръбата.
***
От другата страна на сградата на ООН една лодка се поклащаше в Ийст ривър. Ради Башир трепереше от студ, увит в тънкото си палто, докато се взираше нервно в стъклената кула на сградата на Секретариата. Той не знаеше какви са правилата за плаване край бреговете на Манхатън, но беше сигурен, че хвърляйки котва в оживен морски път, са нарушили поне едно от тях. Властите сигурно щяха да бъдат още по-заинтригувани от тях, щом откриеха, че трима от пътниците в лодката са чужденци... и двама от тях са араби.
Карима се показа през люка към долната палуба.
- Еди се обади. Влиза. - Тя се шмугна обратно. Рад се огледа още веднъж за патрулни лодки и слезе при нея.
В една от каютите Мат Трули си беше стъкнал работилница - два лаптопа и сложен уред за дистанционно управление бяха наблъскани върху една малка маса и бяха облепени с тиксо за по-голяма стабилност. Люкът беше отворен и през него нахлуваше студен въздух; на пода под него се виждаше голяма макара с оптичен кабел. Тънката, но здрава стъклена нишка минаваше през прозореца. Макарата беше свързана с единия лаптоп, а другият край на кабела стигаше до дистанционно управляемата подводна машина, която в момента си проправяше път през канала по западния бряг на реката.