— Смятате да сложите край на света, използвайки резултатите от търсачката? Как?
Той вдигна ръцете си и виртуалната клавиатура се появи върху екраните. Няколко команди и на стените грейнаха безброй страници от новинарски сайтове по цял свят.
— Хората подбират източниците си на информация не защото смятат, че са безпристрастни, а защото отразяват собствените им виждания за света. Техните интереси — техните страсти, ако щете. — Той погледна към екраните. — Всички тези страници представят терористичния акт в Мумбай преди няколко седмици. Както сама виждате, той е отразен от десетки новинарски агенции в различни държави, всяка от които има собствена интерпретация на събитията.
— Това не е новина, простете за каламбура.
Нови команди.
— Когато хората искат информация за нещо, те се обръщат към интернет търсачките. Като Кексия. Така, това тук са резултатите, които би видял един индиец, живеещ в Индия, който е потърсил информация за атентата.
Появи се „облак“ от резултати, като в центъра се намираха онези, които според Кексия, отговаряха най-точно на запитването. Нина проучи централната групичка; там за атаката се обвиняваха ислямски групировки, базирани в Пакистан.
— Добре, но освен че изглежда по-красиво, не виждам с какво е по-различно от онова, което ще излезе в Гугъл.
— Тогава вижте какви резултати ще излязат, ако търсенето се извършва от мюсюлманин или пакистанец. — Той отново написа нещо. Облакът с резултати се презареди… с доста по-различни заглавия.
— Това… тук обвиняват индийското правителство в лъжа — видя Нина. — Че обвиняват пакистанците в нещо, за което не са виновни. — Изведнъж тя се досети за последиците. — Така се поражда напрежение между Индия и Пакистан.
Коил кимна.
— Както вече ви казах, Кексия се учи от потребителите си. И след като я захранват с все повече информация, тя постепенно изгражда една обща картина на вярванията им. Проектирана е така с цел по-конкретна насоченост на рекламите… но може да се използва и за друго.
— Вие нагласяте резултатите от търсенето — каза Нина обвинително. — Лъжете хората.
— Съвсем не. Давам им онова, което очакват да намерят — подхранвам пристрастията им. Разгарям страстите им. Всички източници на информация в историята са филтрирали резултатите си в услуга на най-популярните гледни точки. Аз правя същото, но от по-благородни подбуди.
— Благородни ли? — сопна му се Нина. — Нима смятате, че разрушаването на съвременното общество и отнемането на не знам колко милиони животи е благородно дело?
— Когато е в името на по-висша цел, да.
— И как смятате да го постигнете? — Тя махна с ръка към екрана. — Разпалвайки страстите, поставяйки началото на война, да… но между кого? — Веднага щом заговори, тя осъзна, че Коил може би вече беше отговорил на въпроса й: той беше избрал обекта на демонстрацията си без колебание, сякаш вече го беше обмислил добре. Индия и Пакистан бяха ядрени сили, от десетилетия на ръба на открит конфликт. Дали стремежът му да се похвали с технологията си, с интелектуалното си превъзходство, не беше подвел ръката му?
Въпреки това той отказа да отговори.
— Скоро ще разберете. Както и останалият свят. Но не заради това ви доведох тук. Елате с мен. — Коил излезе от купола, а Тандон я побутна да тръгне след него.
Коил заобиколи структурата с екраните и я поведе към единия край на залата. На едно бюро бяха подредени няколко високотехнологични уреда, но вниманието на Нина беше привлечено от нещо старомодно. В една стъклена витрина се намираше малък компютър от вид, който и беше непознат, но по дизайна — и състоянието му — тя предположи, че е от осемдесетте години.
Коил забеляза интереса й.
— Първият ми компютър — каза той. — „Спектрум плюс“. Всичко, което съм постигнал с Кексия, започна от тук. — В гласа му се промъкна нещо, близко до топлота. — Както малък изкарвах пари за семейството ми, като поправях и продавах счупените уреди, които намирахме на бунището — радиостанции, касетофони и така нататък. Не можех да повярвам, че някой е изхвърлил компютър! Беше повредено единствено захранването му и щом го поправих, смятахме да го продадем… но реших първо да поекспериментирам с него. Написах няколко прости програми — и както се казва, ударих джакпота.