Кабелите се опъваха изцяло от роботи, създадени да пълзят през тесните, наводнени тунели. Машината на Мат следваше техния път, но беше значително по-бърза от тях. Серво беше дълъг един метър и смътно наподобяваше змиорка с трите си тръбести секции, свързани посредством универсални връзки: гъвкаво торпедо, способно да се криви и извива през тесни подводни пространства. В най-задния сегмент се намираха витлото и управляващите перки, средният съдържаше акумулаторните батерии, а най-отпред бяха камерите, осветлението и една сгъната манипулаторна ръка.
Мат погледна към другия лаптоп, който показваше графика на системата от тръби, насложена върху план на сградата на ООН. Мигащият курсор показваше местоположението на Серво, недалеч от крайните очертания на сградата на Секретарията.
— Колко е часът? — попита той.
— Осем и четири — отвърна Карима.
— Господи, остават само десет минути до високия прилив. Забързай се малко, Серво! — каза той на екрана, натискайки бутона на ускоряване на единия от джойстиците. Макарата с оптичен кабел се завъртя по-бързо.
Еди стигна до офисите на АСН.
— Работиш до късно, а, Лола? — каза той с надеждата, че гласът му е прозвучал небрежно. Дори толкова късно вечерта тук имаше работещ персонал — хора, които губеха всяка представа за времето, заплеснати по някой древен боклук, и собствената му жена беше от най-лошите примери. Той не можеше да слезе в сейфа, докато приятелите му не приключеха задачата си, така че това беше най-малко подозрителното място, където да ги изчака.
— Да, довършвам някои документи — отвърна Лола, след което снижи глас. — Използвах кода на Нина, за да ти осигуря достъп до шкафовете. Когато слезеш долу, просто използвай своята карта — всичко останало е в системата. Що се отнася до пазачите, Нина ти е дала разрешение за достъп.
— Няма ли да проверят и да открият, че тя не е тук?
— Но тя е тук — каза Лола с напълно невинно изражение на лицето, докато набираше нещо на клавиатурата. — Според компютъра тя е прекарала цял ден в една от конферентните зали. А компютрите никога не лъжат, нали?
Еди се ухили.
— Благодаря ти, Лола. — Без да оставя тежкото куфарче, той влезе в кабинета на Нина.
Погледна часовника си. 8:10. Побързай, Мат!
Карима наблюдаваше напрегнато картата, върху която болезнено бавно пъплеше курсорът. Серво вече се намираше под сградата на Секретариата, но с навлизането в сушата старата система се разклоняваше и криволичеше все повече и подводницата трябваше да измине доста заобиколен път, за да стигне до крайната си цел.
Тя погледна към другия лаптоп. Тръбата се разделяше, единият канал продължаваше право напред, а другият правеше завой на деветдесет градуса.
— Накъде? — попита Мат.
— Наляво — отвърна тя. — На около двайсетина метра напред има ново разклонение. Там надясно и после нагоре.
Тръбата след следващото разклонение се издигаше нагоре под ъгъл от четирийсет и пет градуса.
— На върха завий наляво — каза Рад. — Оттам започва права линия до съединителната кутия.
— Време? — попита Мат, докато направляваше робота към финалния завой.
— Осем и дванайсет — отвърна Карима.
— Две минути до прилива… Боже! — Ново натискане на бутона за ускорение.
Роботът достигна края на шахтата. Те се разтревожиха, когато установиха, че новата тръба не е изцяло пълна с вода. Тя беше прорязана от проблясваща линия.
Повърхността. Приливът достигна връхната си точка. Но можеше да се окаже, че това не е достатъчно.
Мат даде пълна газ. На екрана тръбопроводът заприлича на терен от някоя видеоигра.
— Колко още?
— Двайсет метра — каза Рад, взрян в картата. — Петнайсет…
— Внимавай! — извика Карина, когато отпред проблесна нещо. Някакви отпадъци, донесени от прилива, блокираха пътя…
Серво не успя да спре навреме. Картината лудо заподскача, когато роботът се блъсна в препятствието…
И спря.
— Мамка му. Мамка му! — изпъшка Мат. Серво се клатеше наляво-надясно, но не можеше да се освободи. Австралиецът въртеше контролните ръчки на дистанционното, опитвайки се да накара робота да се промъкне покрай боклуците.
Водата се плискаше, развълнувана от перката на подводницата, но и така Карима успя да забележи, че нивото и спада.
— Мат, водата намалява!
8:15. Приливът се отдръпваше.