Той натисна бутона за вдигане на котва и даде газ. Лодката започна бавно да се отдалечава по течението.
Макарата в каютата се въртеше все по-бързо, отпускайки все повече кабел. Той се заклещи на месинговата рамка на илюминатора...
И се скъса.
Вернио рязко вдигна глава, когато мониторите проблеснаха. Да не би проблемът с електричеството да се разпространява?
Той погледна към посетителя...
- Хей, Еди.
- Да? - каза Еди, който беше успял да седне на стола си миг преди Яблонски да влезе в залата за четене.
- Боя се, че ще те помоля да си тръгнеш - каза пазачът с извинителна нотка в гласа. - Имаме електрически проблем и трябва да опразним помещението, докато го оправят. Такива са правилата.
- Няма проблем. И без това тъкмо приключвах. - Той събра документите и ги прибра в папките. - Здраве и безопасност, а? Изненадан съм, че не ви карат да носите каски и светлоотразяващи жилетки.
Яблонски се ухили.
- Понякога ми се струва, че нещата отиват натам. Искаш ли помощ?
- Не, ще се справя. - Еди напъха всичко под едната си мишница, преструвайки се, че празната вече кутия е все още доста тежка, и вдигна куфарчето. - Добре, да вървим.
Карима излезе на палубата, следвана от Рад. Тя погледна назад към патрулната лодка.
- Разминахме се на косъм.
- Еди успя ли? - попита Мат.
- Тръгна да излиза.
- Слава Богу - рече Мат с облекчение. - Сега единственият проблем е как, по дяволите, да обясня на Организацията за океански изследвания, какво търси тяхната струваща сто хиляди долара роботизирана подводница в мазето на ООН?
Яблонски поведе Еди обратно към първия шкаф и го отвори.
- Готово.
- Благодаря. - Англичанинът остави вътре кутията с документите, като скришом прибра парчето картон от ключалката. - Добре, готов съм.
Той отстъпи назад, докато Яблонски заключваше шкафчето, и го изчака да го изведе от залата с архивите. Но пазачът се поколеба.
- Какво има? - попита Еди колкото се може по-небрежно.
- Имаш нещо на ръката.
Еди я протегна и видя едно черно петно на дланта, мръсотия от тръбата.
- Ха - рече той и я избърса в бедрото си. - Сигурно съм омазал нещо. - После се усмихна, с надеждата усмивката му да не изглежда пресилена. - Нина ще ме убие, ако съм изцапал някой стогодишен документ.
След миг усмивката се върна на лицето на Яблонски.
- Аз ще си мълча - пошегува се той. - Добре, ще се видим навън.
Еди се върна при охранителната кабина и се разписа, след което тръгна по коридора. Когато се изгуби от погледа на пазачите, той се запъти с бърза крачка към асансьорите.
Яблонски се върна при сейфа. Погледна отново към решетката, за да види дали повреденият вентилатор още пуска искри. Не пускаше... но нещо не беше наред. Почти веднага осъзна какво е: решетката не беше на мястото си, ребрата и не стояха успоредно на ръбовете на отдушника, сякаш е била повдигната през дупката и след това поставена обратно, за да се закрепи на ъглите си. Какво ставаше тук, по дяволите?
Тъкмо се накани да се качи на бюрото, за да я огледа отблизо, когато забеляза нещо друго: мръсен отпечатък точно на ръба на бюрото. Приличаше на стъпка...
Връхлетя го ужасна мисъл. Той скочи на бюрото и протегна ръка към вентилатора.
- Анри! Мисля, че...
Щом докосна решетката, тя се сгромоляса на пода. Яблонски се отдръпна стреснато, а вентилаторното съоръжение полетя към земята, увисвайки на дебелия си захранващ кабел. Целият отдушник се разтресе, от отвора изпопадаха още предмети. Празен пластмасов контейнер, някакъв вид вакуумна чаша...
Някой беше влизал в сейфа. И имаше само един заподозрян.
- Мамка му! - изрева той. - Бий тревога! Да не пускат Чейс да излиза от сградата!
Еди се намираше във фоайето. С куфарчето в ръка, той се отправи към изхода. На лицата на дежурната охрана беше изписано обичайното учтиво отегчение; по това време на нощта в сградата беше спокойно. Само още няколко ярда...
Изпука нечие уоки-токи, от другия край се разнесе бърз говор. Миг по-късно се включи алармата.
Еди вече излизаше. Той блъсна с рамо вратата, преди тя да се заключи автоматично, и се озова на площада на Обединените нации, тичащ към Пето авеню. Зад него се разнесоха крясъци - охранителите се бяха впуснали да го преследват.
Входовете към площада на Обединените нации се контролираха чрез пътни бариери и високи защитни метални врати. Едната беше отворена, през нея току-що беше преминала кола. Тя започна да се затваря и той хукна към нея. В патрулната кабина се включи аларма. Мъжете, които седяха вътре, веднага скочиха на крака.