Еди прескочи пътната бариера - и буквално се хвърли през външната врата, която се тракна зад гърба му. Той прекоси Пето авеню, залитайки и лавирайки между свирещите коли, след което хукна като луд по Четирийсет и четвърта улица.
Хвърли един бърз поглед назад. Охранителите на ООН бяха заседнали зад собствената им бариера и бясно ръкомахаха на някой в кабината да им отвори. Еди стигна до тротоара, сви зад ъгъла...
И се озова пред тълпата. Тя беше много по-голяма от преди, редовете папараци бяха погълнати от легион млади жени. В мрежата се бяха разпространили слуховете, че обектът на тяхното желание се намира в хотела - и не е нито сам, нито е с приятелка.
Еди видя полицейската кола, паркирана от другата страна на улицата, на която се беше облегнало едно ченге, което наглеждаше тълпата. Той не му обърна никакво внимание и си проби път през тълпата към вратите на хотела. Портиерът го разпозна от по-рано и го пусна вътре.
Зек седеше там, където го беше оставил - а един бърз поглед потвърди, че Мак също е на мястото си. Шотландецът се отправи към изхода, като прекоси пътя на приятеля си и му подаде нещо, докато беше с гръб към Зек. Еди пъхна предмета в джоба си и седна до наемника, а Мак напусна хотела.
- У теб ли е? - попита Зек.
Еди отвори куфара. Кодексът на Талънор проблесна. С леко недоверие в очите Зек разтвори книгата, за да се убеди, че е истинската. Отвътре грейнаха гравираните метални листа.
- Какво? - рече Еди. - Не ме гледай толкова сащисано, нали ти казах, че ще я взема. Сега... - Той затвори куфарчето и го вдигна на коленете си, след което измъква револвера на Мак от джоба си. - Сделката си е сделка. Ти получаваш това, аз си връщам Нина. Как ти звучи?
Зек не изглеждаше изненадан, че Еди се е сдобил с пистолет.
- Тя е с господин Коил в самолета му.
- И къде е този самолет?
- На едно частно летище, недалеч оттук.
- Тогава ме заведи там. Трябва да тръгваме - привлякох известно внимание в ООН. Колкото по-бързо се махнем оттук, толкова по-добре.
- Дай ми куфарчето - каза Зек. Еди го изгледа студено. - Нали имаш пистолет. Но куфарчето ще нося аз. - След кратко колебание Еди му го подаде. - Добре. Сега да тръгваме.
И двамата се изправиха. Еди прибра пистолета в джоба си и тръгна към изхода, следван от Зек - и точно в този момент от асансьора в другия край на фоайето слязоха мъж и жена. Щом тълпата ги зърна през стъклените врати, тя ги посрещна с развълнувани викове и проблясване на светкавици.
Мъжът беше Грант Торн - а неговата придружителка беше Мейси Шариф. И двамата бяха облечени като за парти... с леко раздърпан вид, което подсказваше, че досега са се забавлявали насаме. Към тях бързо се присъедини още един мъж: бодигардът, скрил мускулестото си тяло под тъмен костюм. Той отвори вратата пред двамата и махна с ръка, за да отпъди Еди и Зек.
- Пропуснете ги, пропуснете ги! - Раздразненият Зек се опита да мине покрай него, но Еди го възпря.
Звездата и студентката излязоха на улицата и бяха засипани от ярки светкавици, възторжени писъци и въпроси от папараци и фенове.
- Грант, Грант! - извика един фотограф. - Коя е мацката?
- Къде е Джесика? - попита друг.
- Коя от двете? — попита колегата до него.
- Която и да е! - Светкавицата му блесна в лицата на двамата. Грант примигна, а Мейси отстъпи назад. - Тя знае за това, нали?
- Грант, насам! - извика някой друг. - Аз съм, Сали! Бях на премиерата на „Взривоопасен”, помниш ли? Каза, че харесваш косата ми! — От всякъде се протягаха ръце, не спираха да проблясват светкавици. Папараците размениха погледи, раздразнени, че разни аматьори навлизат в тяхна територия и се опитаха да ги изблъскат назад, което предизвика взрив от оплаквания сред тълпата.
- Хайде, пуснете ги! - изръмжа бодигардът. Персоналът на хотела им проправи път, за да могат да стигнат до лимузината, която тъкмо пристигаше.
- Какви глупаци - рече нетърпеливо Еди. Той мина през вратата и се вряза в множеството, отблъсквайки с лакът един фотограф от пътя си. Мъжът залитна и събори някаква млада жена, която изпищя.
Приятелите и натиснаха напред. Настъпи хаос, размятаха се ръце и крака. Еди си проправи път, следван по петите от Зек. Тежкото куфарче се удряше в пищяли и бедра.
Грант и Мейси стигнаха лимузината, а бодигардът и портиерите отблъснаха тълпата назад, за да може да се отвори вратата. Тълпата се разлюля, някаква друга почитателка падна на земята с писък. Един от фотографите се спъна в нея и също се строполи на земята, разнесе се хрущене на стъкло.
Еди се спря; пътят му беше блокиран. Зек го натискаше отзад - някакъв мъж се блъсна в босненеца и едва не го събори. Куфарчето се заклати в ръката му и падна на земята. Той рязко сведе поглед, но дръжката продължаваше да стои на сигурно място в ръката му, докато мъжът се опитваше да намери собственото си куфарче. Зек вдигна ръка, за да го отмахне от пътя си.